Зимният дворец в Санкт Петербург е архитектурен паметник от руския барок. Построен е през 1754 — 1762 от Б. Ф. Растрели. Бил е резиденция на руските императори, а от юли до ноември 1917 - на Временното правителство. Изграден е с форма на каре с вътрешен двор; фасадите гледат към р. Нева, Адмиралтейството и Дворцовия площад. Парадният вид на сградата се подчертава от пищната украса на фасадите и помещенията. През 1918 част, а през 1922 цялата сграда е предадена на Ермитажа.
Първата постройка на мястото на известния по цял свят Зимен дворец на Ф.Б.Растрели се появила още при Петър I. Там, на брега на Нева, се намирали домовете на граф А.Ф.Апраксин, А.В.Кикин, С.В.Рагузински, П.И.Ягужински и Г.П.Черньошев. Домът на Кикин по-късно станал Морска Академия. През 1712 Петър I наредил да му построят неголяма "царска къща в холандски стил". Тя се разположила на мястото, където днес е Ермитажният театър. През 1711 след сватбата на Петър I и Екатерина I "малкият дом" бил значително преустроен и превърнат в сегашния дворец. През 1718 пред страничната фасада на дома прокарали канал, кръстен по името на двореца Зимен канал. Престрояването на първия Зимен дворец било поръчано от архитекта Маторнов. През 1716 той издингал втория Зимен дворец. На 28 януари 1725 там умира Петър I.
След 10 години императрицата Анна Ивановна сметнала, че Зимният дворец е прекалено малък и през 1731 поръчала престрояването му. За новото строителство били изкупени намиращите се там домове на графовете Апраксин и Черньошев и сградата на Морската академия. Те били срутени, а на тяхно място бил построен през 1735 новият трети Зимен дворец. След смъртта на Анна Ивановна там живеел малолетният император Йоан Антонович, който останал там до 1741, когато Елизавета Петровна завзела властта.
Императрицата Елизавета Петровна също искала да промени по свой вкус императорската резиденция. На 1 януари 1752 тя издала решение за разришение на двореца, след което били изкупени съседните участъци на Рагузински и Ягужински. На новото място Растрели пристроил нов корпус. По съставения от него проект този корпус трябвало да бъде пристроен към вече съществуващия и да бъде оформен в еднакъв стил с него. През декември 1752 година императрицата пожелала да увеличи височината на двореца от 14 на 22 метра. Растрели бил принуден да промени проекта за сградата, а после решил да го построи на ново място. Но Елизавета Петровна се отказала от преместването на Зимния дворец. В резултат архитектът взел решение да построи цялата сграда на ново, новият проект бил приет от Елизавета Петровна на 16 юни 1754 година. През 1754-1762 се появила сградата, която може да се види и днес. По онова време Зимният дворец станал най-високата сграда в Санкт Петербург. Сградата включвала в себе си 1500 стаи. Елизавета Петровна не доживяла до завършването на строителството, на 6 април 1762 работата приел вече Петър III. По това време била завършена фасадата на сградата, но много вътрешни помещения още не били готови.
През лятото на 1762 убили Петър III, а строителството на Зимния дворец било завършено чак при Екатерина II. Преди всичко императрицата отстранила от работа Растрели. През 1763 императрицата преместила покоите си в югозападната част на двореца. От страната на Дворцовия площад била устроена Тронната зала, а пред нея се появила приемна зала - Бялата зала. Заради Бялата зала се преместила и трапезарията. До нея се намирал Светлият кабинет. След трапезарията следвала Парадната спалня, която след години станала Елмазени покои. Освен това императрицата наредила да се построи за нея библиотека, кабинет, будуар, две спални и гримьорна. При Екатерина била създадена и зимната градина. Също тогава завършило и построяването на Георгиевската зала. На 29 септември 1773 в Зимния дворец се състояла сватбата на бъдещия император Павел I с Вилхелмина фон Хесен-Дармщат (Наталия Алексеевна). След венчавката висшите особи се събрали в тронната зала, а след това последвал бал, който открили младоженците. Роклята на Наталия се оказала доста тежка, заради посипаните по нея скъпоценни камъни и затова тя успяла да потанцува само няколко минути.
През 1766 в покоите на двореца по време на раждането умряла великата княгиня Наталия Алексеевна. С нея умряло и нероденото дете. През 1780 Екатерина II решила, че е неуместно публиката да ходи в Ермитажа през собствените ѝ покои. По неин указ била създадена галерия-свръзка между Зиния дворец и Малкия Ермитаж, през който посетителите можели да избягват царския апартамент. Появила се Мраморната галерия и новата Тронна зала. Тя била отктрита на 26 ноември (ден на Св.Георги) 1795 и кръстена "Георгиевска". Зад нея разположили Аполоновата зала.
До 1790 от Парадната стълба се влизало в пет зали с приблизително еднакви размери. Те водели към шеста - Тронната зала, която била разположена в северозападния ъгъл на двореца. През 1790 година трите авансзали се обединили в Голяма зала. Пред тях се оформила Авансзала, а зад тях - Концертна зала. При Николай I създали галерия, където разположили 332 портрета на участници във участниците във войната от 1812 година. Архитектът Монферан пристроил към двореца Петровкстата и Фелдмаршалската зали.
През 1837 в Зимния дворец избухнал пожар. Не могли да го потушат три дни, през това време изнесеното от двореца имущество било поставено около Александровската колона. Успели да спасят много вещи, а само сградата пострадала, като възстановяването ѝ се считало за невъзможно. От нея останали само каменните стени и свода на първия етаж.
Благодарение на архитектите В. П. Стасов и А. П. Брюлов само след две години сградата била възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състояло през март 1839 година. През 1844 Николай I издал указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне един сажен (2,134 м) по-малки от него.
През 1869 в двореца било въведено газово осветление вместо свещите. През 1882 започнала телефонизацията на помещенията. През 80-те години на 19 век се изградил и водопровод. През 1884-1885 в залите на двореца било изпробвано електрическото осветление, а от 1888 газовото осветление постепенно се заменяло с електрическо. Затова във втората зала на Ермитажа построили електростанция, която за 15 години била най-голямата в Европа.
Александър III живеел в Зимния дворец крайно рядко. Николай II живял там до 1904 година. През 1904 той се преместил в Царскоселския Александровски дворец. Зимният дворец тогава станал място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. От началото на Първата световна война сградата била отдадена за лазарет.
Сградата осем пъти сменяла цветоветена стените си, няколко пъти била достроявана. Преди Първата световна война дворецът бил в червено кирпичен цвят. Именно на такъв фон се случили събитията на Дворцовият площад през 1917 година. През 1917 дворецът странал принадлежност на държавния музей - Ермитаж. През 1925-1926 сградата отново била престроена, този път под нуждите на музея. В днешно време Зимният дворец заедно с Ермитажният театър, Малкият, Новият и Старият Ермитаж са част от единния комплекс Ермитаж.