Старата скопска чаршия (македонски. Стара скопска чаршија) е тръговска и културно-историческа част в Скопие и една от най-големите знаменитости на града. Намира се на територията от Камения мост до Бит-пазар и от Калето до реката Серава. Според административното деление на града чаршията е разположена в общините Чаир и Център. Във вътрешността ѝ е разположен безистенът, който е историческа забележителност.
Първите документирани данни за построяването на търговски център на мястото на днешната чаршия датират от 12 век. По време на османското владичество на Скопие мястото бързо прераства в най-големия търговски дял на града, в който се намират множество джамии, ханове, кервансараи и други османски сгради и паметници. Чаршията претърпява големи щети по време на земетресенията в 1555 и 1963 година, както и от пожара в 1689 година. Чаршията пострадва и през двете световни войни, след което няколко пъти е обновявана.
В Скопската чаршия преобладава османската архитектура, въпреки че са забележими и остатъци от византийската, а в последно време се наблюдава и прилагането на модерната архитектура. В пространството на Скопската чаршия и в околностите ѝ са останали и няколко джамии, две църкви и часовникова кула, а през втората половина на 20 век са построени и сградите, които представляват Музея на Македония и сградата на Музея на съвременното изкуство. За развитието на чаршията в историята, нейната културна стойност и занаятите, които са били представени, свидетелстват предметите изложени в Музея на Старата скопска чаршия, разположен в рамките на Сули хан.
Със Закона за Старата скопска чаршия, приет от Събранието на Република Македония на 13 октомври 2008, чаршията е обявена за културно наследство от особено значение и оттогава е под постоянна защита на държавата. В началото на 2010 година започва да се провежда петгодишна програма за съживяване на чаршията, която има за цел възстановяване на обекти, поддръжка на занаятите, както и постигане на икономическо и културно развитие на пространството на чаршията.
Най-старите археологически находки, открити на Скопското кале посочват, че околното място е населено още в 4000 години пр.н.е., а първите исторически данни посочват, че първите, които са се заселили на пространството са били пеоните в 6 век пр.н.е.
Със завладяването на Скупи (древен град близо до днешно Скопие) от римляните, започва строителството на храмове, бани и театри, с което градът става важен религиозен и културен център в Римската империя, което води и до развитието на пространството на днешната чаршия.
В 518 г., Скупи е бил разрушен от катастрофално земетресение, така че с идването на власт на Юстиниан I е построена нова столица, която е на отдалечено мястото от разрушения град. Въпреки това, за да се предпази населението, което напуска града, се заселва на един хълм, на който император Юстиниан построява днешното Кале.
След падането на Преслав в борбата за опазване на Първата българска държава, Скопие получава стратегическо, политическо, икономическо и културно значение, а пространството около Скопското кале е оградено с укрепления, за да се запазят неговите богатства. По времето на цар Самуил на фасадата е построена и голяма градска порта, която служи за защита от атаките на византийския император Василий II в 1001 година.