Теотиуакан (в превод: „Град на боговете“) е древната религиозна столица на ацтеките. Разположен е на 48 км югозападно от днешната столица Мексико.
Теотиуакан е разположен на 2285 м. надморска височина върху Мексиканското плато. Градът е почти на еднаква височина с другия център на културата Мачу Пикчу в Перу. Обширната равнина, избрана за разполагането на Теотиуакан, осигурява пълна свобода на строителите. Градът заема площ от 23 км2, а най-голямата му сграда е Пирамидата на Слънцето.
Теотиуакан е смятан за главен град на ацтеките, но е създаден много по-рано и е обезлюден 700 години преди те да го намерят и да му дадат име през 15 век. Не е известно кои са истинските му строители; историците ги наричат „теотиуаканци“. Не съществуват и исторически документи за тях. Малкото, което се знае за града, е известно от археологическите проучвания.
Има доказателства, че районът е бил населен около 400 г. пр.н.е. Периодът на разцвет на Теотиуакан продължава от II до VII век. По това време той се откроява със своята култура в цяла Централна Америка. Днешните останки са останали от селище, построено в началото на Новата ера. Работниците били набирани от населението, наброяващо 200 000 души. Шаблон:Факт
Останките от овъглени греди потвърждават тезата, че градът е бил опустошен около 470 г., вероятно от топкеите.
Теотиуакан е организиран като гигантска координатна решетка. Главната артерия на града, с дължина 3,2 километра, е „Булевардът на мъртвите“ (наречен е така от ацтеките, тъй като погрешно заключили, че платформите край пътя са гробници). В северния край на булеварда се намира Сиудадела (цитаделата). Представлява огромно ограждение, в което е разположен Храмът на Кетцалкоатъл, богът-змия.
Пирамидата на Слънцето, най-внушителната постройка в града, е издигната върху руините на по-стара постройка. На 6 метра под основите ѝ се намира 100-метрова естествена пещера - свещено място още преди над нея да се извиси пирамидата. Конструкцията е създадена от 2,5 милиона кирпичени тухли, сушени на слънце. В строежа са участвали над 3000 работници. Те не разполагали с товарни животни, метални сечива или колела. Учените смятат, че строежът е продължил 30 години.
Размерът на Пирамидата на Луната е две трети от този на Пирамидата на Слънцето. Тя е със значително по-сложна архитектура.
За разлика от тези в Египет, пирамидите в Теотиуакан не са използвани за гробници, а за храмови комплекси.
Сградите в града са построени съгласно едни и същи геометрични принципи. Повечето покриви липсват, но стените са украсени с множество пъстроцветни фрески, личащи и до днес.
Религията в Теотиуакан е сравнително близка до тази на други мезоамерикански култури. Почитани са много от същите богове, включително богът за дъжда. Теотиуакан е голям религиозен център и вероятно много от жреците имали политическо влияние. Както при другите мезоамерикански култури, и в Теотиуакан на почит са били човешките жертвоприношения. Останки от човешки и животински тела, използвани в жертвоприношения, са открити по време на разкопки в пирамидите. Смята се, че когато зданията се уголемили, в тяхна чест са били направени нови жертвоприношения. Жертвите вероятно са били вражески воини, заловени по време на битка и докарани в града, където били убивани ритуално, за да бъде измолен от боговете просперитет. Някои били разчленявани, други загубвали главите си, някои били убивани чрез няколко силни удара по главата, а дори имало хора, заравяни живи. Животните, смятани за свещени или важни за войската и военната мощ, вероятно също са били заравяни живи, но най-често били затворени в клетки. Такива животни са: пума, вълк, орел, сокол, сова и дори отровна змия.
Жителите на Теотиуакан търгували из Централните планински райони на Мексико, както и в останалата част от Централна Америка. Грънчарите му са изработвали вази и цилиндрични съдове с три плоски крачета и рисувана украса. Вази от града са намирани из цяло Мексико. Откритите стенописи рядко изобразяват военни сцени, което говори, че теотиуаканците са били сравнително миролюбив народ.
