Амиенската катедрала „Света Богородица“ (на френски: Cathédrale Notre-Dame d'Amiens) — Катедрала на католическата епископия с център- Пикардия град Амиен (Амиенска епархия). По своя обем (200 000 м³) тя превъзхожда всички други катедрали във Франция.
Амиенската, Шартърската и Реймската катедрали се считат за еталони на зрялата готика. Архитектурата на катедралата включва в себе също елементи на готическия стил: висока или зряла готика (особено апсидата) и пламтяща готика (особено голямата роза, северната кула, амвон и облегалките на креслата). Дължина на катедралата 145 м и височина на свода - 42,30 м (близка към максимална височина за архитектурните съоръжения от този тип). От 1981 г. катедралата влиза в списъка на обектите на Световното и културно наследство на ЮНЕСКО.
Строителите работи на катедралата започват през 1220 година. Около 1236 г. е завършен нефът, а през 1243 г. — кулите на фасадата. През 1528 г. е установен шпица, възвишаващ се над катедралата. Върхът на шпица се намира на височина 112,7 м над земята.
След превземането на Константинопол (1204) в катедралата постъпва лицевата част от главата на свети Йоан Кръстител.
Порталите на западната фасада, както и този на южния трансепт са богато украсени със скулптури, които представят цялата богословска история. Най-големият централен портал или „Порталът на Страшния съд“, е заобиколен от два по-малки портала: Този на Богородица- точно на юг, и този на Св. Фирмин - в ляво.
Tимпанът над главния портал е украсен с изображение на Страшния съд; моментът, когато настъпва края на света според християнската традиция; мъртвите се събуждат, за да бъдат съдени от Христа. Tимпанът е разделен на три нива.
Представянето на Ада и Рая е в крайните части под свода. В небето, за пръв път виждаме душите, събрани в лоното на Авраам. След това те се отправят към един град, който представлява небесния Йерусалим .
Адът, както е показано е много подобен на този на Нотр Дам.
Северният портал е посветен на Св. Фирмин (още св. Фермин), който е представен в средата, чиято база е украсена с пет релефи, изобразяващи животът на Девата. Свети Фирмин е първият епископ на Амиен. Tимпанът над портала, изобразява историята на откриването на тялото на светеца.
В основата на тимпана между порталите е изобразен зодиак, свързан със селскостопанската работа. Зодиакът на катедралата в Амиен представлява набор от релефи, разположени върху фасадата на катедралата Нотр Дам в портала „Свети Фирмин“ (северния портал, в ляво). Той е представен като поредица от медальони, издълбани във форми на четирилистник. Има съответна картина от аграрния календар, който съпоставя знаците на зодиака и работата за месеца. Под всеки зодиакален знак има нагледна конкретна селскостопанска работа, която се извършва през съответния месец. Релефните фигури са изработени като чифт една под друга, горната представлява е зодиакален знак, а долната сцена на селската работа на съответния месец.
Всички тези скулптурни релефи, са в забележително добро състояние,макар да са от началото на строителството на готическата катедрала, което време е между 1220 и 1230 (управлението на крал Луи VIII ). Този фриз обикновено се нарича Пикардски календар. Героите са представени в провинцията, което е разбираемо, като се има предвид значителното преобладаване на селските райони към момента. Те се появяват в земеделската работа, като носят различни дрехи в зависимост от сезоните.
В южната /дясна/ част на портала на западната фасада е порталът посветен на Богородица. В долното ниво на тимпана, ние откриваме серия от шест фигури от Стария завет, предците на Девата. Смъртта и Успение Богородично, са представени в средното ниво, а най-накрая виждаме коронацията и в небето.
На централната колона има голяма статуя на „Дева Мария,стъпкваща злото“; Злото е представено под формата на фантастично животно с нокти и човешка глава. Статуята е изобразена в много статично положение, което показва, че фигурата е вдъхновена от Шартърските скулптури (т.е, по модела на катедралата на Шартър ).
Статуите, които красят частите на страничните стълбове са особено забележителни: Добре групирани, две по две, те представяват три важни епизоди от живота на Дева Мария: на Благовещение, успение и Сретение Господне. От ляво, от външната към вътрешната страна, е Савската царица, на цар Соломон , на цар Ирод Велики и тримата източни мъдреци-влъхви.
Те са 22 на брой и не е ясно точно кого представят. Те датират от първата половина на ХI-ти век. В централната част на фасадата има осем огромни статуи по 3,75 метра, поставени на 30 метра височина. В допълнение, има шест на всека западна страна в основата на всяка кула, и две, поставени в предната част на основите на централната фасада; чрез тях се разделя на три вертикални зони.
Тези статуи изглеждат с относително неточни пропорции; с глави твърде големи и доста къси крака. Този тип скулптури се наблюдават и катедралата „Нотр-Дам дьо Реймс“ , както и „Нотр Дам дьо Пари“ (в Париж, статуите датират всъщност ХIХ-ти век). Причината, сочена от екскурзоводи е, че статуите с тези лица предоставят по този начин, по-голяма видимост за зрителите, стоящи на площада, което не би било възможно ако са използвани нормални пропорции.
Пищният готически стил на изработка е от началото на 16-ти век. Тя се нарича още розетка на морето. Намира се точно над централната част на галерията на царете; отделя се от тераса, чиято външна част има гаргойли, които сочат към външната страна на главите на царе в галерията.
Гаргойлите са скулптури в края на стрехите и улуците на катедралата.През тях се оттича дъждовната вода от покривите. Те следва да отвеждат количеството от стичащата се вода, доколкото е възможно от стените на катедралата, като по този начин я запазват от влага. Те често са под формата на фантастични животни, вечно с отворена уста и затова често с плашещ или ожесточен вид. Тяхната позиция обикновено е хоризонтална или наклонена, а понякога завършват с кръгло лице , насочено надолу и навън, за да се улесни потока на преминаващата през тях вода. Някои са с човешки образ. Всички са много различни. Те са създадени от много художници, които дават воля на въображението си. Разнообразието изглежда почти безкрайно.
В западния край на тази фасада, под южната кула, е вратата на Свети Христофър, с огромна статуя на Св. Христофър превежда, според легендата, малкото бебе Исус на раменете си. Няколко други статуи също стоят на линия на пътя между южната кула и преддверието на южния трансепт:
От външната страна на капелата посветена на Богородица, може да види изображение на Благовещение увенчана Св.Михаил и Св. Рафаел.
Порталът на южния трансепт е портал Св. Хонорий, също се нарича и портал на Златната Богородица, защото такава е статуята, която го краси на основния му стълб. Tимпанът разказва различни епизоди от живота на светеца, осми епископ на Амиен, който е живял през 6-ти век.
В долното ниво, са издълбани върху горната част, може да се види сбогуването на апостолите и Иисус в деня на Възнесението. И четирите нива на самия тимпан представляват, от дъното към върха:1. коронацията на Сент Оноре;2. чудотворни лекове, приписвани на последния; 2. шествие с мощите на светеца; и в горната част показва смъртта на Христос на кръста на Голгота .
Предната част на стълба е заета от статуята на Златната Богородица, великолепен шедьовър на 13-ти век. С дата от 1288 година, висока от 2.30 м , оригиналната статуя, застрашена от времето, е прехвърлена в интериора на катедралата през 1980 г. и е заменена. Статуята показва коронованата Дева, носеща детето Исус, погледът към него е с внимание. Девата е увенчана с ореол. Трима херувими, усмихнати държат ореола.
За разлика от предишната Дева с младенеца/на западната фасада/, която стои много по-жречески; то тази статуя изобразява една усмихната млада майка, която играе с бебето си и го люлее. Тук се показва нов вид изображение на Богородица, който е първият по-свободен такъв. Така тя по-късно често ще бъде рисувана или извайвана. Що се отнася до детето Исус, пълничкото бебе е достатъчно истинско. То алегорично си играе със света, както с топката, която държи в ръцете си.
На северната страна на трансепта е портала на Свети Фирмин Изповедник Фасадата на северния трансепт е много по-малко украсена от противоположната страна на южната фасада. Притиснат странично между два мощни контрафорси, той представя в долната си част портал, посветен на Свети Фирмин Изповедник. Последният е наричан също Фирмин II, и е третият епископ на Амиен и управлявал в продължение на четиридесет години през втората половина на 4-ти век. На основният стълб на портала има статуя на светеца.
Основата на високата северна кула започва от платформа, разположена над мястото където е трансепта. От основата си, тя е осмоъгълна. Кулата е качествен и автентичен шедьовър. Има богата украса, включително лилии , както и поредица от великолепни статуи, изработени от олово с изключително качество. Долната част на кулата се състои от две осмоъгълни етажа, които отвън са оградени с парапет. Осемте статуи на кухата кула са подредени на парапета на втория етаж. Те от своя страна представляват Христос , Свети Пол , свети Фирмин носещ митра и която е обърната на север, Свети Йоан Богослов, Девата с бебето Исус, Йоан Кръстител, Св. Жак и св. Петър .
Тези красиви християнски статуи не са единствените, за украса на кулата. Налице са също така, навсякъде по покривите на сградата, големи гаргойли и смущаващи фантазията.
Лабиринтът в катедралата Амиен, е в лабиринт във формата на осмоъгълник, образуван от тротоара на наоса на Катедралата Нотр Дам на Амиен. Това е един от оставащите елементи на катедралата католическата разположени в Амиен във Франция . Той е поставен през 1288 година в средата на кораба.
Според гръцката митология, първият лабиринт е построен на остров Крит от архитектът Дедал .
Изработен от зигзаг сплетени пътечки, този лабиринт е моделът за съставяне в дворци и катедрали. Той се превръща в религиозен символ за християните.Църковните лабиринти са полихромна настилка, символизираща пътя на Христос към Голгота.
Лабиринтът от Амиен е с формата на осмоъгълник и централния камък е копие на този, съхраняван в Музея в Пикардия .
Дълъг е 234 метра, на пътя на лабиринта е трябвало да бъде следван на колене от вярващите. Това е за тях един вид заместител на поклонение до Светите земи. Центърът на лабиринта е обявен за "рай" или "небесен Йерусалим".
Надписът на централния камък проследява генезиса на строежа на катедралата:
„В годината на благодатта 1220 година, е започната тази работа. Епископът благослови тази епархия, по времето на крал Луи Френски, син на Филип Август.“
Нефът е заобиколен от единадесет странични параклиса. Шест са, разположени на страната на Евангелието и пет от страната на Посланието . В първоначалният проект на катедралата не са планирани, но решението за изграждането им се взема в края на тринадесети век. Те се изграждат през 1290 до 1375 година.
