Апамея (Apamea, Qal’at al-Mudik, арабски: أفاميا или آفاميا Afāmya, гръцки: Απάμεια της Συρίας) е древен град в Северна Сирия на река Оронт. Главен град е на местността Апамене, по-късно на римската провинция Сирия секунда.
Градът се намира в Западна Сирия и възниква на десния бряг на река Оронт. На отсрещния бряг се издига хълм, върху който се намират останките от стратегическо укрепление – крепостта Апамея.
Градът се казва първо Фарнакес. След завладяването му от Александър Велики градът се казва Пела. Новооснован е от царя на селевкидите Селевк I Никатор (312 – 281 пр.н.е.) на името на жена му Апама, дъщеря на Спитамен, бактрийски княз на Согдиана, с която се жени през 324 пр.н.е. Тук се намира мястото за сечене на монети на селевкидите. Помпей Велики разрушава града през 1 век пр.н.е. Новооснован е през 1 век с името Claudia Apamea. При преброяването от сирийския управител Публий Сулпиций Квириний през 6/7 г. в Апамея живеят 117.000 свободни мъже, това означава че градът имал общо около половин милиони жители и е един от най-големите градове в Ориента.
Апамея е седалище на прочуто философско училище. По времето на Юстиниан I получава нова крепостна защита. През 540 г. е ограбен от персите, а през 7 век (636 – 638) е разрушен от войните на Пророка. През 1106 г. цивилията Афамия (Qal'at al-Madiq), която възниква върху древните руини, е закупена от Измаилите (тогава известен като Асасини) под ръководството на Aбу Тахир ял Саих, който го прави първият замък, придобит от гилдията в Леванта. Те са прогонени от кръстоносците под ръководството на Танкред Галилейски от Антиохия във вероятно беше първата военна конфронтация между Асасините и кръстоносците. Абу Тахир и приближените му търсят убежище, но са екзекутирани от Алп Арслан.
Според собствените си мемоари Осама ибн Мункид ръководи малка сила от Шайзар, която заедно с бедуински съюзници напада гарнизона на кръстоносците в Афамия за да ограби култивационните земи през 1119 г. До 1149 г. Афамия постепенно отново попада под мюсюлмански контрол.
