Беласица (изписване преди 1945 година Бѣласица, на гръцки: Κερκίνη, Керк̀ини, Μπέλλες или Μπέλες, Б̀елес) е планина в областта Македония. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между Гърция (около 45%), Република Македония (около 35%) и България (около 20%). Общата площ на планината е 670 кв км. От двете гръцки имена Керкини е предполагаемото антично име, а Белес е модерното, произлязло от българското.
, на северозапад Струмишкото, на североизток Петричкото поле, на юг Круша, на югозапад Дойранското, а на югоизток Бутковското езеро и Серското поле]] Беласица (изписване преди 1945 година Бѣласица, на гръцки: Κερκίνη, Керк̀ини, Μπέλλες или Μπέλες, Б̀елес) е планина в областта Македония. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между Гърция (около 45%), Република Македония (около 35%) и България (около 20%). Общата площ на планината е 670 кв км. От двете гръцки имена Керкини е предполагаемото антично име, а Белес е модерното, произлязло от българското.
Беласица се простира по посока изток-запад. Дължината и е 63 км, а средната ширина 7-9 км. На север Беласица граничи с долината на река Струмешница, на изток с Рупелското дефиле, на юг със Серското поле и на запад с Костуринската седловина.
В структурно-геоложко отношение Беласица представява типичен линеен хорст. Тя се оформя като планински блок през плиоцена между два паралелни разседа, които я ограждат от север и юг, т.е. издига се хорстово, а съседните полета потъват. По тази причина река Струма на гръцка територия рязко сменя южното си направление със западно, успоредно на южния разсед.
, поглед от североизток]] Гледана от север от долината на река Струмешница или от юг от Серското поле, Беласица се издига като внушителна стена. Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029 м). Други високи върхове са: Конгур или Голям Конгур (1951 м), Дебело бърдо (1951 м), Лозен (1898 м) и Тумба (1880 м), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.
По билото на Беласица са разположени няколко планински прохода, най-важният от които е Демир капия (1686 м). В миналото те са имали местно значение, но сега поради граничното положение на планината са неизползваеми.
Беласица е изградена главно от метаморфни скали - амфиболити, различни видове шисти, гранитогнайси, гранити, гнайси и други.
Климатът на Беласица е планински с по-меки черти в сранение с по-високите и по-северно разположени български планини. Над 1000 м н.в. средноянуарските температури са ок. -1 , -7 С, а средноюлските темпертури от +14 до + 20 С , а валежите са в границите 700 - 1000 мм. Поради орографския ефект валежите в подножието и среднопланинските склонове на Белсица достигат 1000 мм. Снежната покривка във високите части се задържа няколко месеца. Преобладаващите ветрове са северозападни, като през пролетта по северното подножие на планината се наблюдава топлият поривист вятър фьон.
За подножието на планината са характерни канелените горски почви, а във височина кафявите горски и планинско-ливадните почви.
Северното подножие на планината, известно с името Подгорие е оформено от дебели наносни пластове, които задържат обилни водни запаси. В полите на Беласица са разположени редица села.
Флората на Беласица е съставена от около 1200 растителни вида, което представлява приблизително 1/3 от флората на България. В българския участък на планината са установени 102 вида с високо консервационно значение, от които 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 25 са балкански ендемити, 2 - български, 38 вида са включени в Червената книга на България, а 29 са защитени от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES).Сред редките растителни видове тук са френска жълтица, планинско подрумиче, стоянова теменуга, дилянова мишовка и др.
]] Голямо богатство на Беласица са широколистните гори и особено питомният кестен, който вирее изключително на север от главното било до към 900-1000 м. Кестените оформят горски пояс по планинския склон с дължина около 45 км. Те обикновено са смесени с гори от бук. Над тях е разположен буковият пояс, до около 1700 м. Дъбът също е разпространен в ниските части. Рядко се среща ела и бял бор. В субалпийския пояс на планината растът нискостеблена хвойна и боровинки. Има и множество пасища.
Безгръбначната фауна е изключително богата на видове. Установени са 36 ендемитни, 44 редки и 3 реликтни вида. Беласица дава убежище и на множество гръбначни животни - 8 вида земноводни, 15 вида влечуги, 120 вида птици и над 50 вида бозайници.
Югозападно от Петрич на площ от 1312 хектара е разположен резерват Конгура в който са запазени естествени екосистеми от бук и питомен кестен.
В българската част на планината се намира Природен парк Беласица, обявен на 28 декември 2007 година със заповед на министъра на околната среда и водите. Общата му площ заема 11732.4 хектара. Към защитената територии спада и резерват Конгура, който запазва режима си. Дирекцията на парка се намира в село Коларово.
Паркът е създаден с цел опазване на вековни гори, съставени основно от обикновен бук и обикновен кестен, както и естествени чинарови местообитания, защитени и ендемични растителни и животински видове, както и уникални и представителни съобщества и екосистеми в безлесната зона на планината.
, където се пресичат границите на България, Гърция и Република Македония]] През последните няколко години от почти непозната планина, Беласица се превърна в една от предпочитаните дестинации за пешоходен туризъм. Основните туристически маршрути в българския участък на планината са маркирани с лентова маркировка с определен цвят. Поради факта, че до скоро Беласица беше "затворена" планина в нея има малко места за настаняване на туристи. От 2001 година през месец август ежегодно се организира международен туристически поход за изкачването на върх Тумба под мотото "Балкани без граници". В българската част на планината са изградени 2 туристически хижи, втората от които е бивша гранична застава:
Основен изходен пункт за изкачването на Беласица в българската и част е град Петрич, както и селата Самуилово, Ключ и Скрът. Най-удобни изходни пункове на територията на Република Македония са селата Смолари и Банско.
