Червената църква или Червената черква е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика в близост до Перущица.
Руините на „Червената черква“, наричана така от местното население, се намират на близо километър от гр. Перущица, в полите на Родопите, на приблизително 20 км. в посока юго – запад от областния център Пловдив. До обекта се стига по пешеходна алея в ляво от главния път (в посока град Перущица), пред която има малка паркинг площадка. Има маркировъчна табела при отбивката от асфалтирания път към черквата.
Повечето от нашите и чуждите изследователи се обединяват около идеята, че „Червената църква“ край Перущица е била изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий I.
Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Мястото е внимателно подбрано. „Червената църква“ е построена в близост до старо езическо светилище, в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Храмът се е казвал „Света Богородица“, но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден.
Централната и най-висока част на църквата е 4-конхалната зала – около централен квадрат са разположени на запад, север и юг по 1 конха (полуцилиндрична ниша, покрита с купол в стената). На изток в 4-та конха е разположена олтарна апсида, пред която е оформено предабсидно пространство. Извънредно високите и удължени конхи поддържат полусферичен купол, издигнат върху стълбове с хоризонтално сечение във формата на Г(L). Северната и южната конхи за заобиколени със засводени полукръгли коридори. На запад наосът (централната квадратна зала) завършва с два нартекса и портик пред тях. Симетрията на сградата се нарушава от двете, придадени от юг и север отделения. Вътрешният нартекс осигурява връзка с долепеният до него параклис, заваршващ с апсида на изток. Външният нартекс се свързва с малък баптистерий, изграден на запад. Басейнът (купел) е облицован с розов мрамор. Всички помещения били засводени. Размерите на църквата са доста големи – 32/26 метра. Съчетани с оригиналното пространство изграждане, те свидетелстват за една изключителна по замисъл и изпълнение архитектурна творба.
Червената църква“ била богато украсена. Подът ѝ бил покрит с мозайка, а стените до известна височина облицовани с мраморни плочи, над които следвали стенописи. Специалистите смятат, че откритите два пласта стенописи са изработени между VI и XI век.
Днес са запазени само отделни стени и части от купола. Достигнала до наши дни като величествени руини, църквата е един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа.
Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:
