Националният парк Долина на смъртта (на английски Death Valley National Park) е национален парк в Съединените щати, в който се намира и едноименната долина. Освен нея, паркът включва долините Салин и Панаминт, както и няколко планински вериги. Разположен е в източната част на централна Калифорния, на изток от планинската верига Сиера Невада. Въпреки високите температури и ниската влажност паркът е обитаван от множество пустинни растения и животни.
Индиански племена са живели по тези места преди 10 000 години. Тогава все още са съществували двете големи езера: Менли и Панаминт. Преди около 3000 години езерата пресъхват и индианците Саратога, които населяват района по това време, най-вероятно са живели при доста сух и горещ климат. След тях идват няколко други индиански племена, които оставят странни рисунки и различни видове сечива.
Златната треска (The California Gold Rush) довежда първите европейци през 1849. Те дават името на долината поради тежките и трудни условия за оцеляване.
Първите полезни изкопаеми, добивани в района са борат, талк и боракс. Промишленото им добиване започва около 1881 година за производството на сапун и други материали. По-късно в района започва да се добива мед, злато, олово и сребро, но поради тежките условия на работа и малките залежи, повечето мини биват изоставени.
Първите документирани туристи в райони са от 1920 година и са приютени в палатки. През 1927 година е построен курорта Крийк Ин (Creek Inn and resort) използвайки водата на извора Фърнас Крийк (Furnace Creek).
Президент Хърбърт Хувър обявява околността (8,000 км²) около Долината на смъртта за национален монумент на 11 февруари 1933 година. През 30-те и 40-те години на 20-ти век 12 компании работят по построяване на пътища, телефонни линии, водни канали, общо 76 постройки, места за пикник, тоалетни и дори малко летище. През 1976 година е подписан акт, с който се забранява строенето на мини и добиването на полезни изкопаеми. През 1980 те са разрешени отново, но в ограничени райони при много строги екологични стандарти и работата им е следена отблизо. През 2003 работеща е останала само една мина за боракс.
През 1984 Долината на смъртта става Биосферен резерват, на 31 октомври 1994 е обявен за национален парк. Най-големият град в непосредствена близост е Лас Вегас, чийто население от 1985 адо 1995 нараства от 550 700 на 1 1388 00.
Долината на смъртта се е формирала следствие на четири периода на силна вулканична дейност, четири периода на седиментация, няколко големи тектонични деформации и ефектът от два ледникови периода. Датирането на скалите в района дава възраст от 1700 милиона години, по време на еона протерозой. Те са подложени непрекъснато на високи температури, налягания и ерозия. В различните части скалите са от различен материал вследствие на наносите - засъхнала кал, доломит, карбонати. Най-младите скали са формирани от базалтова лава.
Преди милиони години на това място е имало солено море, което постепенно се е изпарило. Преди около 550 милиона години се формира платформа от отложени карбонати, подобна на тази в днешните Бахамски острови. Процесът продължава в следващите 300 милиона години по време на палеозойската ера и образува шест километров дебел слой.
От началото до средата на мезозой западната част на северноамериканския континент се сблъсква с океанската плоча под Тихия океан което води до свлачища в някои райони и издигане в други. В резултат на това след силна вулканична дейност се формира планинската верига и бреговата ивица е изместена на 300 км на запад. Интересен факт е, че в района не могат да се намерят скали образувани през юрския период.
Ледниковите периоди започват преди около 2 милиона години. Ледниците, които се образуват в близката планина Сиера Невада след топенето си образуват няколко езера в долината Панаминт. Допреди около 10 500 година една голяма част от дъното на Долината на смъртта е било покрито от голямо езеро, което геолозите наричат Менли и което постепенно започва да пресъхва.
В Долината на смъртта е измерена най-високата температура в САЩ и втората в света - 134 °F (56,7 °C) в Грийнленд Ранч (сега Фърнъс Крийк) на 10 юли 1913 г. Поради липсата на вода, Долината на смъртта е едно от най-сухите и топли места в света. Температури от порядъка на 120°F (50°C) са нещо обикновено през лятото, докато зимните падат под 0°C. Юли е най-горещият месец, а декември най-студеният. Най-ниската измерена температура е 15°F (-10°C).
Средните годишни валежи варират от 48 мм в районите, които са под морското равнище до 380 мм във високите планини, заобикалящи долината. Когато пада дъжд, той обикновено е съпроводен със силни бури, които предизвикват наводнения.
Пресъхналият басейн Бадуотър (в превод Лоша вода) в Долината на смъртта е на 86 метра (282 фута) под морското равнище, което го прави най-ниската точка в САЩ и Северна Америка, и втората в Западното полукълбо след Лагуна дел Карбон в Аржентина. Последната е на 105 метра (244 фута) под морското равнище.
Бадуотър е равнинна област с отлагания от чиста сол, която отдалече изглежда като паднал сняг. Формирана е преди 2000 - 3000 години когато езерото, намиращо се на това място е пресъхнало. Когато падат дъждове, басейнът се пълни с вода, но тя не се задържа дълго поради силното изпарение. Част от солта се разтваря във водата и след изпарението формира нови кристали, които блестят при отражение на светлината от слънцето.
В долината на смъртта има пясъчни дюни на няколко места. Най-известните от тях са "Мескит пясъчни дюни" (Mesquite Sand Dunes). Мескит е дърво, което вирее в Северна Америка и се използва за добив на каучук. Дюните се намират в северната част на долината и са заобиколени с планини от всички страни. Били са използвани многократно за снимане на филми с пустинни сцени, включително в "Междузвездни войни" (Star Wars). Най-голямата дюна се нарича Звездна (Star Dune) и е относително стабилна и не мени мястото си. Дълбочината на пясъка ù е 40-43 метра. Тя има форма на морска звезда, откъдето идва името ù. Дълбочината на други дюни обаче достига до 183-213 метра.
Името Забриски пойнт идва от името на Кристиян Забриски
(Christian Brevoort Zabriskie), в началото на 20-ти век е
вицепрезидент на компанията "Пасифик Кост Боракс" (Pacific Coast
Borax), която добива и транспортира боракс в района. За целта
той използва товарни вагони, теглени от 20 мулета . Мястото става
много популярно и от филма "Забриски пойнт" (1970) на Микеланджело
Антониони. Преди милиони години тук е имало огромно езеро. Тази
част от долината е напълно лишена от растителност и благодарение на
ерозията формира причудливи форми в различни цветове. Приличащите
на планини формации са всъщност смесица от риолит, чакъл и тиня,
следствие на горещите извори и вулкничната активност.
Дяволското игрище за голф е част от долината, съставена от солена тиня, засъхнала така че формира остри ръбове и хората са мислели, че само Дяволът може да харесва това място, откъдето и името.
Преди около 3000-4000 години, когато климатът е все още влажен, Долината на смъртта е била покрита с около 10 метра вода, след това времето се затопля, дъждовете стават все по-голяма рядкост и езерата започват да пресъхват. Много минерали се разтварят във водата и тяхната конценрация се увеличава с увеличаване на изпаряването на водата. Само на места остават солени локви, примесени с кал, солта (NaCl) започва да кристализира и покрива дъното на долината с 1-2 метра дебел слой солена тиня.
За разлика от Бедуотър, дяволското игрище за голф е на по-високо
надморско ниво и при кристализирането на солта се получават
миниатюрни остри връхчета. Капилярният ефект е този, който спомага
водата да се издигне и след като се изпари оставя тези фантастични
форми от сол. Неравните остри върхове растат с около 2 см всеки 35
години. Вятърът и редките дъждове заедно непрекъснато променят тези
форми.
Кратерът Ubehebe е голям вулканичен кратер, разположен близо до северния връх на планината Котънууд (the Cottonwood Mountains). Той е широк 1 километър, дълбок между 150 и 237 метра и възрастта му е около 4000-7000 години.
Ubehebe се произнася Ю-бий-хий-бий и на местен индиански език означава "голяма кошница в камъка". Кратерът се е формирал следствие на вулканична дейност, когато магмата се е надигнала в близост до повърхността и е изпарила водата. Последвалата като резултат от парата експлозия се нарича хидровулканична. Ubehebe е последният и най-големият кратер в околността вследствие на такава експлозия. След експлозията прах и пепел покриват хълмовете наоколо, като слоят е от 4 до 6 метра. Днес ерозията разкрива тези слоеве от пепел. Пътечка води от паркинга до дъното на кратера. В местността има силни ветрове които достигат 80 км/ч.
Въгленните пещи са построени през 1867 година и използвани за добиване на въглища от дърветата, които са били в близката околност. Процесът, който е използван е бавно горене при ниска концентрация на кислород. След като е произведено, това гориво е транспортирано в мините и използвано при добиването на руда. Пещите са използвани само 3 години и след това изоставени. Индианците Навахо от Аризона ги реставрират през 1971.
Мозаячният каньон е разположен в северозападната част на планинската верига. Името му произлиза от седимент, получен от скалата брекча и блокове от доломит. Входът на каньона изглежда съвсем обикновен, но само след 200 метра се стеснява значително, става дълбок и се врязва в планината Тъки. Стените на каньона са гладки и изглеждат като полиран мрамор. По време на палеозойската ера районът е бил покрит с огромно море. Водата, която е минавала оттук преди милиони години, е създала този каньон, приличащ по-скоро на пролом. Процесът, който го е формирал, се нарича "рязане и запълване". При проливни дъждове благодарение на ерозията скални отпадъци са депозирани в основата на каньона и образуват стъпаловидно дъно.
Пистов плаж се нарича една равнинна област в Долината на смъртта, върху която няколко дузини камъни се придвижват сами по мистериозен начин върху пясъка, оставяйки следи върху него. Понякога тези следи представляват идеална права линия, а понякога са лъкатушещи. Интересното е, че на никой досега не се е отдало да наблюдава или фотографира това преместване въпреки че феноменът е забелязан преди повече от век. Теглото на някои от камъните достига 300 кг. Една от теориите за това явление посочва като причина за прместването дъждовете, които правят пясъка хлъзгав и след това силни ветрове успяват с по-малко сила да променят позицията им. Друга теория е, че е възможно да е свързано с магнитното поле и минераложкия състав на камъните.
От връх Данте се разкрива гледка към централната част на Долината на смъртта. Той е висок 1700 метра. От него може да се види и връх Телескоп (Telescope Peak) който е висок 11,331 фита (3455 м). Връх Данте е част от Черната планина (Black Mountains). Соленото езеро (Salt Creek) в по-голямата си част е пресъхнало и покрито с искряща сол. |
Въпреки че долината на смъртта е едно от най-горещите, най-сухите и с трудни терени места, то е дом на 1040 вида растения, като 23 от тях са специфични за района и не се срещат никъде другаде по света. Съществуването и оцеляването на тези видове се дължи на особеностите на геологическото развитие и на адаптацията им към суровия климат. В по-ниските места основната растителност са дивите цветя и кактусите. През пролетта тези цветя покриват склоновете в ярки цветове и привличат туристи с прелестната гледка. В по-високите части могат да се видят хвойново дърво, махагоново дърво и дори някои видове бор. От животинските видове най-разпространени за койотите, няколко дива гущери, змии, нощни гризачи, птици и дългороги овни.
Но може би най-малко очакваното животно тук е рибата. Тя може да се види в Соленото езеро (Salt Creek) и Саратога спрингс (Saratoga Springs). Представлява миниатюрни killfish и pupfish (Cyprinodon macularis) достигащи 2.5 см дължина. Те са единствените оцелели свидетели на времето, когато Долината на смъртта е била голямо езеро.