Домът на инвалидите (français. Les Invalides) e комплекс от здания, включващ музеи и паметници на военната история на Франция. Посветен e на френските воини, загинали във войните през годините.
През 1670 не съществува нито една институция, която да подслони воините–инвалиди, останали без средства, и били се за Франция. Така Кралят Слънце прави жест към войниците, които са му служили в неговите походи, и решава да построи "един кралски дом, достатъчно голям, за да приеме и подслони всички сакати и остарели офицери и войници и да им осигури един фонд за тяхното съществуване".
Домът на инвалидите е построен от най-известните и големи творци на 18 век по времето на управлението на Луи XIV – Либерал Брюан, Жюл Ардуин-Мансар, Миняр, Коипел, Коисево и Кусту. Куполът на сградата е дело на Ардуин-Мансар. Завършен е през 1706 година. Отговорността за построяването на Дома на инвалидите е поверена на тогавашния френски военен министър маркиз дьо Лувроа.
Измежду 8-те представени проекта, този на Либерал Брюан получава одобрението на краля. Междувременно Либерал Брюан е построил болницата на Салпетриер. Планът на дома е организиран около големия кралски двор, заобиколен от странични дворове и църква отпред, в южната част. Първият камък е поставен на 30 ноември 1671 г., първите пансионери са приети лично от Краля Слънце и се настаняват през октомври 1674 г. Само три години са достатъчни, за да се построи главната сграда и дворовете към нея. Домът на инвалидите е завършен през 18 век от Жул Ардуин-Мансар и един от неговите ученици Робер дьо Коте.
През 1676 г. военният министър дьо Лувроа поверява на 30-годишния архитект Жул Ардуин-Мансар построяването на църквата, която Либерал Брюан не е могъл да построи. Става въпрос за създаването на сграда, където кралят и неговите войници могат да да се наслаждават на меса, като музиката да звучи отвсякъде, както го изисква етикета. Ардуин-Мансар създава една концепция за единство и хармония между кралската църква, наречена “Дом на инвалидите”, и една църква за войниците.
Църквата за войниците е завършена през 1679, но Луи XIV открива тържествено дома едва през 28 август 1706, като закъснението се обяснява с войните и оскъдицата в резултат от тях. Двете църкви са посветени на Света Троица. Двата религиозни паметника са административно свързани с Музея на Армията от създаването му през 1905.
Църквата “Свети Луис на инвалидите", наричана още Църквата на войниците, чийто свод е украсен с военни френски, подслонява гробницата, в която почиват множество губернатори на Франция, маршали на Франция и големите военни ръководители.
Големите органи на църквата са конструирани между 1679 и 1687 година и реставрирани от 1955 до 1957 година.
