Дворецът „Евксиноград“ се намира от северната страна на Приморския парк на град Варна, на малък провлак [1]. Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово, (по умалителното име на италиански език на княза - Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград — от гръцкото име на Черно море, Ευξένος πόντος (Euxénos póntos).
Дворецът бил построен на земи, които княз Александър получил като подарък от гръцката епископия във Варна на 16 март 1882. Преди това в съседство имало малък манастир, наречени "Св. Димитър" и "Св. Константин", които впоследствие били превърнати възстановени по времето на княз Фердинанд в по-малка резиденция, наречена „Тунела“.
Първоначалният проект за главната сграда на двореца Евксиноград е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“. Модерният дворец и градините му са дело на княз Фердинанд. Сградата е довършена от швейцарския архитект Херман Майер с участието на арх. Никола Лазаров през 1890-те години и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението. Главната сграда е на 3 етажа. На първият са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на вторият са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на Фердинанд І.
Избата на двореца е създадена през 1891 г. за нуждите на княз Фердинанд_І и семейството му. Тя заема две нива под земята и все още произвежда високо-качествени бели вина (12 вида) и коняк (7 вида), сред които и прочутия „евксиняк“. Смята се за една от най-добрите в България.
Любопитни също са царската конюшня „Щала“ (от немски - '), както и централния фронтон от покрива на френския замък Сент Клу (от френски - Château de Saint-Cloud) (XVIII век), вграден в стената под главната тераса. Той изобразява френския кралски герб и бил пренесен с „Ориент-експрес“ камък по къмък през 1891 г., когато оригиналната сграда до Париж била разрушена.
Слънчевият часковник пък е личен подарък на Фердинанд от кралица Виктория.
Втората съпруга на Фердинанд - царица Елеонора починала в двореца на 12 септември 1917 г.
В периода 1946-1991 г. приказния царски замък е национализиран и се превръща в почивна база на комунистическия елит и служителите на Министерския съвет на НРБ. Понастоящем Дворецът е правителствена и държавна резиденция, макар и достъпен за посещения на групи от минимум 10 човека с предварително записване и максимална продължителност до 1 час и 30 минути.
Една от най-красивите страни на Евксиноград е неговия парк. Той заема над 550 дка от общо 800 на резиденцията. Първоначалното планиране е дело на френския дендролог Едуард Андре. След това по него работят и други френски архитекти и озеленители. Първият декоративен материал за парка е доставен от Марсилия през 1880-1912 г. - над 50 000 дръвчета и растения от над 310 вида. Тогава стават и първите насаждания. По най-оголените и каменисти места на склона след изчистването на камъните е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на река Камчия, склоновете са терасирани. През този втап са били засадени вековните видове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и храсти. Особено интензивни са засажденията през 1900-1910 г. През това време е създаден и декоративният разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са били засадени ели, кедри, кипариси и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка). След тях пищни рози, рододендрони и азалии се спускат към морския бряг.
Според последните археологически разкопки (2007) в околностите на резиденцията по време на второто българско царство е имало процъфтяваща крепост, чийто жители се занимавали главно с морска търговия, износ и снабдяване на околностите с различни продукти, кожи внос от руските княжества,абанос и слонова кост от Египет и Венециански порцелан. По време на разкопките в складовите помещения са открити тези и множество други следи от стоки, сред които дори и английски монети от 14 век. Крепостта остава оживен търговски център, може би най-големият в областта след Варна до нахлуването на османските турци, когато наред с Варна и околните градове е изравнена със земята, а населението поголовно изклано, за което свидетелстват следите по откритите мъжки, женски и детски скелети.