Галапагоските острови (координати 0°СШ | 91°ЗД) са архипелаг в Тихия океан, намиращ се на 965 километра на запад от Еквадор.
Състои се от 13 основни вулканични острова, 6 неголеми острова и 107 скали, които образуват територията му.
Счита се, че първият остров е формиран преди 5 - 10 милиона години в резултат на тектонична активност. Най-младите острови са Изабела и Фернандина, на които и при последните изследвания вулканичната дейност продължава (2005).
Галапагоските острови териториално принадлежат на Еквадор. Населението на архипелага наброява около 12 000 жители (неофициално около 30 000). Разположен е на площ от 7 880 км².
Архипелагът е известен с уникалните местни видове фауна и особено с видовете Галапагоски чинки, които са един от най-известните примери за еволюцията още от времето на Чарлз Дарвин, който ги споменава в „Произход на видовете“.
Островите са разположени на екватора: от 1°40′ северна ширина до 1°36′ южна ширина и от 89°16′ до 92°01′ западна дължина.
На островите практически отсъстват източници на прясна вода.
Вулканът Волф е най-високата точка на Галапагоските острови (1707 м над морското равнище).
Като първо предпазно средство в защита на флората и фауната през 1934 година е прието законодателство за архипелага. През 1955 година Международният съюз за опазване на околната среда извършва опознавателна мисия за изследване на архипелага.
Две години по-късно ЮНЕСКО, със съдействието на правителството на Еквадор, организира друга експедиция за изучаване състоянието на природата на архипелага и за избор на терен за построяване на изследователска станция.
През 1959 година (отбелязвайки столетния юбилей на първата публикация на «Произхода на видовете» на Чарлз Дарвин) правителство на Еквадор обявява създаването на национален парк на островите, общата площ на който е 97,5% от цялата територия на архипелага. През същата година е създаден международен Фонд „Чарлз Дарвин“, чиято централа е в Брюксел, Белгия. Първоначално целите на Фонда включват съхраняването на целостта на екосистемата Галапагоски острови и провеждане на научни изследвания, необходими за опазване на природата. Работата по опазването започва с построяването през 1964 година на Станция за изследвания „Чарлз Дарвин“ на остров Санта Круз. В първите години работниците в станцията се занимават с опазването на местните видове. В настоящия момент учените на островите се занимават основно с изследвания и опазване на флората и фауната.
След основаването на националния парк на острова се заселват от 1 000 до 2 000 души. През 1972 година е проведено преброяване на населението, което установява наличието на 3 488 жители. От 1980-те години населението се увеличава значително, достигайки 15 000 жители, а през 2006 година по приблизителни оценки на островите живеят около 30 000 човека.
През 1986 година прилежащата акватория с обща площ 70 000 км². е обявена за морска природо-охранителна зона - втора по големина в света след тази на Големия бариерен риф на Австралия. От 1990 година архипелагът става убежище за китове. В началото на 1978 година ЮНЕСКО обявява острова за „територия на световното наследство“, а през 1985 година - за биосферен резерват.
Главна опасност за архипелага би било случайното или нарочно заселване на животински или растителни видове, които биха били гибелни за местната флора и фауна - например коза, плъх, прасе, котка, куче, кон, магаре, едър рогат добитък и др. Тяхното бързо размножаване би унищожило средата на местните обитатели, тъй като на архипелага те почти няма да имат естествени врагове поради малкото видове хищници.
Сред растителните видове най-опасни биха били визовете: гуава (Psidium guajava), авокадо (Persea americana), хининово дърво (Cinchona pubescens), балзово дърво (Ochroma pyramidale), къпина (Rubus glaucus), различни цитрусови дървета, (портокал, грейпфрут, лимон) и слонска трева (Pennisetum purpureum). Най-вредно за архипелага растение е гуавата, която за кратко време се разпространява на островите Сан Кристобал, Флореана, Изабела и Санта Круз.
Много видове са пренесени на островите от пиратите. Известният пътешественик Тур Хейердал цитира документи, които говорят, че главата на Перу (Вайсрой), знаейки че пиратите са пуснали на свобода множество кози на острова, нарежда на острова да се пуснат кучета на свобода, за да унищожат козите. След неуспешната колонизация на остров Флореана Вайсрой нарежда останалите кози, магарета, крави и други домашни животни да се разпространят и на другите острови на архипелага с цел последваща колонизация.
В настоящия момент на островите са разпространени различни животни, описани по-горе, които нападат птиците, обитаващи островите, разрушават гнездата им, унищожават големи количества игуани и костенурки. Възможно е главна роля в изчезването на игуаните от остров Сантяго да са прасетата.
Черният плъх (Rattus rattus) напада малките костенурки още при излюпването им, в резултат на което на остров Пинзон костенурките спират да се възпроизвеждат за повече от 50 години. Сега на острова има само възрастни екземпляри.
Бързият ръст на броя на домашни птици на островите кара учените да се безпокоят за евентуален бум на паразитни болести и възникването на ендемия.
Акваторията на Галапагоските острови се намира под непрекъсната заплаха от незаконно ловуващите рибарски кораби. Особено опасни стават прекомерният улов на акули и незаконният лов на морски краставици.
Бурното развитие на туристическия бизнес също оказва пагубно влияние на архипелага. Туристите заедно с високия прираст на местното население и незаконните емигранти заплашват нормалния живот на местните видове.
Архипелагът е известен с много различни имена, включително "Острови на очарованието" (на англ. език Enchanted Islands). Първият опит да се направи картографиране на островите е през 1684 година, негов автор е английският пират Амброуз Каули (Ambrose Cowley), който нарича островите на свои приятели пирати и на английски дворяни, подпомагащи пиратството. Своето наименование архипелагът получава благодарение на огромния брой морски костенурки, чието име на испанско е "galápagos".
В годините на Втората световна война тук е построена военно-въздушна база на САЩ, откъдето американските сили патрулират в Тихия океан за вражески подводници и за охрана на водите около Панамския канал. След края на войната САЩ предават цялата база на Еквадор, която съществува и се експлоатира от еквадорската армия и в момента.
До 1986 година на Балтра се намира единственото на архипелага летище, свързващо архипелага с материка.
Островът е наречен в чест на лейтенант Дейвид Бартоломео (David Bartholomew) от британския кралски флот. Това е малък необитаем остров до о. Сантяго, който е един от най-посещаваните от туристите. На фона на острова през 2003 година е сниман игралният филм „Господар и командир“ (Master and commander: the far side of the world).
Островът е част от угаснал вулкан и има рядко виждани вулканически формации, включително конусообразен хълм, наречен "Pinnacle Rock", образуван от лавата при достигането на водната повърхност.
На острова живеят галапагоски пингвини, морски лъвове, тук гнездят морски костенурки. Водите му се обитават от рифови акули (Triaenodon obesus).
Този остров носи името на германския геолог Теодор Волф. Площта му е само 1,3 км², най-високата точка - 253 метра н.м.р. Островът се обитава от морски котки, птици фрегати, маскирано и червенокрако боби, морски игуани, акули, китове, делфини и галапагоски чайки (Creagrus furcatus). Най-известният обитател на острова е остроклюнато земна чинка, наричана още „чинка-вампир“ (Geospiza difficilis septentrionalis), хранеща се с кръв и живееща само на този остров.
Островът е назован в чест на Чарлз Дарвин. Неговата площ е 1,1 км², най-високата точка - 168 м. Тук могат да се видят морски котки, фрегати, морски игуани, галапагоски чайки, морски лъвове, китове, морски костенурки, делфини.
Известен е още с името Тауър. Названието Дженовеза получава от италианския град Генуа, родно място на Христофор Колумб. Разпростира се на 14 км², най-високата точка е 76 м. Островът се формира от кратера на угаснал вулкан. Популярно е и името „Птичият остров“, наричан така заради огромната популация от различни видове птици, включително фрегати и галапагоски чайки - единствените птици, които са активни през нощта.
Носи името на кралица Изабела I Кастилска, спонсорирала пътешествието на Христофор Колумб. Най-големият остров на архипелалага с площ 4 640 км². Най-висока точка е вулканът Волф, висок 1 707 м. над м.р. Островът има форма на морско конче и включва 6 вулкани.
На острова се срещат галапагоски пингвини, галапагоски корморан (Phalacrocorax harrisi), морски игуани, пеликани и войнствени раци Grapsus grapsus. На склоновете на вулкана Изабела могат да се видят игуани, костенурки, галапагоски сокол (Buteo galapagoensis), галапагоски гълъб и дарвинова чинка. Третото по брой население селище Пуерто Виламил е разположено на юго-източния край на острова.
Островът е наречен в чест на Фрай Антонио Марчена(Fray Antonio Marchena). Разпростира се на площ от 130 км², максимална височина - 343 м. н.м.р. На острова има галапагоски соколи (Buteo galapagoensis) и морски лъвове.
Назован на името на кораба на Христофор Колумб. Площ - 60 км², максимална височина - 777 м. н.м.р. На острова има галапагоски чайки, морски игуани, прелетник (Accipiter) и морски котки.
Този остров е и дом на едно от най-странните същества на земята - слонска костенурка (Geochelone nigra abingdoni), като единственият екземпляр от вида се явява престарял мъжкар, наречен Едноокия Джордж, живеещ на територията на Дарвиновия център. Поради напразните усилия да се намери друг екземпляр досега този вид се счита за изчезващ.
Островът носи името на братята Пинзон, капитани на каравелите Пинта и Ниня, част от пътешествието на Колумб. Площ на острова - 18 км², най-високата точка е на 458 м. н.м.р. Обитаван е от морски лъвове, галапагоски соколи, гигантски костенурки, морски игуани, делфини.
Назован в чест на манастира, в който Христофор Колумб оставя своя син преди пътешествието си към бреговете на Америка. Площ - 4,9 км², най-висока точка - 367 м. н.м.р.
Голямото количество желязо в състава на лавата му придава ръждо-червен оттенък. В неголямата соленоводна лагуна на острова се срещат белобузи гмурци (Poecilonetta bahamensis), кафяви пеликани и бобита. До скоро островът е обитаван и от фламинго, но недостигът на храна ги кара да се преместят на други острови (Рабида, Санта Фе, Санта Круз). На острова живеят 9 вида чинки.
Носи името на мъченика Свети Христофор. Площ - 558 км², най-висока точка - 730 м. н.м.р. На острова и около него живеят фрегати, морски лъвове, гигантски костенурки, синьокрако и червенокрако боби, файтони (Phaethontidae), морски игуани, делфини, галапагосски чайки и много тропически птици. На възвишенията на острова се намира най-голямото сладководно езеро на архипелага Лагуна Ел Джунко.
Най-населеният остров на архипелага. Площ - 986 км², надморска височина - 864 метра. На испански името означава "Свети кръст".
Тук се намира най-големият град Пуерто Айора. Тук е и Главното управление на Националния парк и Изследователската станция „Чарлз Дарвин“. На станцията има център за развъждане на костенурки, които след излюпването се пускат на свобода.
Островът има богата растителност и тук се намират знаменитите тунели, оформени от лавата. Тук е и най-голямата популация от костенурки. На острова има лагуна с фламинга.
Наречен на едноименния град в Испания. Площ - 24 км², най-висока точка - 259 м н.м.р. Тук се намира най-голямата гора от кактуси Opuntia. Скалите дават прекрасен дом за гнездене на множество птици - галапагоски чайки, файтони, буревестници.
Носи името на Свети Джеймс. Площ - 585 км², най-висока точка - 907 м. н.м.р. Обитава се от морски котки, морски лъвове, сухоземни и морски костенурки, фламинго, делфини и акули.
Носи името на бившия президент на Еквадор Леонидас Плаза. Площ - само 0,13 км², най-висока точка - 23 м. н.м.р. Флората на острова е предимно от кактуси (Opuntia) и растения сезувиум (Sesuvium). Обитава се от игуани и множество разнообразни птици, които гнездят по каменните издатини в южния край на острова.
Назован на английския аристократ лорд Хю Сеймур (Lord Hugh Seymour). Площ - 1,9 км², най-висока точка - 28 м. н.м.р. Тук има голяма колония от синьокрако боби и галапагоски чайки и най-голямата колония от фрегати.
Носи името на испанския крал Фердинанд II Арагонски, спонсорирал пътешествието на Христофор Колумб. Площ - 642 км², най-висока точка - 1 494 м. н.м.р. Най-младият остров в архипелага.
На 13 май 2005 год. на острова започва ново изригване на вулкан, пепел и облаци от пара се издигат на височина 7 км, а лавата оформя огнена река към океана.
На неголям участък от острова, наречен Пунта Еспиноза, има колония от стотици морски игуани. Срещат се още галапагоски пингвини, пеликани и морски лъвове.
Островът получава своето име в чест на първия президент на Еквадор Хуан Хосе Флорес, при чието управление архипелагът става част от страната. Наричан е още Санта Мария в чест на едната от каравелите на Христофор Колумб.
Площ - 173 км², най-висока точка - 640 м н.м.р. От декември до май на острова гнездят фламинга и зелени морски костенурки. Тук гнезди и хавайски тайфунник (Pterodroma phaeopygia) - морска птица, живееща далеч от брегове. В залива Пост Офис през XVIII век китоловците оставяли дъбови бъчви, които използвали като пощенски пратки, превозвани с кораби до Европа или САЩ. В района на "Короната на дявола" има коралови формации и конус на вулкан. ]]
Островът е известен предимно с името Худ. Името Еспаньола получава в чест на Испания. Площ - 60 км², най-висока точка - 206 м. н.м.р. Най-старият остров на архипелага, възрастта му е определена от учените на около 3,5 млн. години. Той е и най-южният остров.
Обитава се от вълнисти албатроси (Phoebastria irrorata) - рядък вид птици. На негоима 2 площадки за посетители. Заливът Гарднер има хубав плаж и място за къпане. В района на Пунта Суарез може да се наблюдава разнообразната местна фауна.
Галапагоските острови са открити през март 1535 година от свещенника от испански произход Фрай Томас де Берланга. През 1835 година експедиция, в която участва и младият естествоизпитател Чарлз Дарвин, изследва острова.
През 1936 година е обявен за национален парк (до този момент е бил само място за заселване на каторжници), от 1953 година на острова пребивава Тур Хейердал в изследване на инките, а от 1978 година е част от Световното наследство на ЮНЕСКО. През 1985 година е обявен за биосферен резерват.
Независимо от разположението на архипелага на екватора заради студените морски течения климатът на Галапагоските острови е сравнително хладен и суров в сравнение с други места на същата ширина. Температурата на водата спада до 20°C, а средногодишната е 23–24°С.
