Кара Богаз Гол (на туркменски: Garabogazköl; букв. – „езерото на черния проток“) е залив-лагуна на Каспийско море в западната част на Туркменистан. Съединен е с Каспийско море чрез едноименен плитък проток с ширина до 200 m. Поради силното изпарение, площта на водата значително се изменя според сезона. Солеността на Кара Богаз Гол е съвсем различен тип от тази в Каспийско море и е достигала до 310 ‰ в началото на 1980-те години. Кара Богаз Гол дължи солеността си основно благодарение на високото съдържание на глауберова сол (мирабилит).
Кара Богаз Гол на тюркски означава „черно гърло“. Наподобяващият уста залив, непрестанно смуче от морските води. Заливът е всявал суеверен страх у номадите и моряците. В представата на хората е бил залив на смъртта и отровната вода.
Оловно-сивият залив е наричан още „море на бялото злато“, тъй като през зимата на бреговете му се кристализира мирабилит. Също така се явява едно от най-големите находища на този минерал.
Малката дълбочина на съединяващия проток не позволява на солената вода на Кара Богаз Гол да се оттече в Каспийско море, а постъпващата вода напълно се изпарява в залива без никакъв обмен с основния водоем. По този начин лагуната оказва огромно влияние на водния и солен баланс на Каспийско море – всеки кубически километър морска вода внася в залива 13 – 15 млн. тона различни соли. Ежегодно в залива постъпват 8 – 10 кубически километра вода, при високи нива на водата в Каспийско море – до 25 кубически километра.
В периода от 1950-те до 1970те години нивото на Каспийско море бързо намаля. Това съвпада със строителството на ВЕЦ на река Волга. За да се възпре този процес е взето решение да се прегради протока.
През 1980 г. е построена дига, отделяща Кара Богаз Гол от Каспийско море. Заливът започва да изсъхва и се превръща в солена пустиня. Но през това време нивото на Каспийско време започва неочаквано бързо да се увеличава. През 1984 г. за да осъществи регулиран отток и спасяване на залива е построено водопропускателно съоръжение. Пробитите в дигата отверстия за 11 тръби не дават нужния ефект – морето продължава да се пълни, а заливът се засушава постепенно. Затова през 1992 г. дигата е взривена. Протокът отново пропуска вода, а Кара Богаз Гол се възстановява още през 1990-те години. Все пак дигата успява да бъде в ущърб на промишления добив на мирабилит, защото докато тя все още съществува се появяват сухи ветрове, засипващи с пясъци находищата на мирабилит.
Солеността на залива е около 300 – 350 gr/l, докато средната соленост на Каспийско море е 12,85 gr/l. Поради изключително високата си соленост, заливът е съизмерим с Мъртво море и няма морска растителност. Солните находища, натрупани на южния бряг са добивани от местното население от 1920-те години, но през 1930-те години индивидуалният добив спира и промишлеността се премества на северозапад до сегашния център близо до Гарабогаз. От 1950-те години до днес са изпомпвани подземни води от нива, по-ниски от самия залив, даващи по-ценни видове соли. През 1963 г. при Гарабогаз започва строежът на завод за производство на сол – целогодишно и независимо от естественото изпарение. Заводът е завършен през 1973 г.
