Интрепид (CV-11)

Участва в няколко кампании в Тихия океан, най-вече в битката при залива Лейте. Изведен от експлоатация малко след края на войната, той е модернизиран и реконструктуриран в началото на 1950 г. като атакуващ (CVA), а след това – в противоподводен превозвач (CVS). После служи основно в Атлантическия океан, участва и във войната във Виетнам. Взема участие и в космически програми на НАСА – „Мъркюри“ и „Джемини“.

Vkontakte User @ Vkontakte

Поради добрата си роля в битките получава прякора „Fighting“.

607-DSC06981 — vauvau @ Flickr

Изведен е окончателно от експлоатация през 1974 г., а през 1982 г. се превръща в кораб-музей и е закотвен на док в Ню Йорк.

История

Втора световна война

Интрепид има забележителна служба във Военноморските сили, защото участва в Тихоокеанските битки, включително на Маршаловите острови, Чуюк, Лейте, Персийския залив и Окинава.

• 3 декември 1943 г.: отплава от Норфолк за Сан Франциско, а след това за Хавай
• 10 януари: Пристигна в Пърл Харбър и се подготвя за инвазията на Маршаловите острови, следващата цел в масивната Военноморска атака
• 16 януари: Напуска Пърл Харбър с корабите Cabot и Есекс
• 29 януари – 2 февруари 1944 г.: Нахлува в остров Куаджалин от към североизточния ъгъл на атола и започва атака
• 31 януари: По това време са унищожени всичките 83 японски самолети разположение в базата „Roi-Namur“. Първите доставки са направени върху съседните островчета. Същата тази сутрин самолети на Интрепид атакуват остров „Ennuebing“ 10 минути преди първите морски пехотинци да достигнат плажовете. Тридесет минути по-късно островче, което защитава „Roi-Namur“ на югозападния фланг и контролира северния проход в Куаджалин е обезопасен и така дава възможност на морските пехотинци да започнат артилерийски обстрел, за да подкрепят нападение към главната база „Roi-Namur“
• 2 февруари 1944 г.: Участва при превземането на Маршаловите острови и след това тръгва към Чуюк, за друга японската база в центъра на Микронезия
• 17 февруари: Три бързи корабни групи пристигат незабелязано на разсъмване.
• 17 – 18 февруари: Трите групи кораби потопяват два японски разрушителя и подлагат на почти непрекъснати атаки цели два дни главният град на острова.
• 17 февруари 1944: Същата нощ торпедо удря Интрепид в десния борд на 15 фута (5 m) под водната линия и наводнява няколко отделения. Екипажът му премества всички самолети на палубата напред, за да се увеличи допълнителната помощ.
• 24 февруари 1944: Пристига в Пърл Харбър
• 16 март: След поправяне на кораба той отплава за Западния бряг
• 22 март: Пристига в Хънтърс Пойнт, Калифорния
• Юни 1944: Връща се в Пърл Харбър

• 6 и 7 септември 1944 г. самолети на Интрепид атакуват японските позиции в Палау съсредоточени върху летища и артилерийски гнезда на остров Пелелиу
• 8 септември: Отплава към южната част на Филипините
• 9 и 10 септември: Атакува летищата в Минданао
• От 12 до 14 септември: Нахлува в базите във Висаянско море
• 17 септември: Връща се в Палау в подкрепа на морските пехотинци в преодоляване на позициите от към склона на пещерите и мангровите блата на остров Пелелиу
• След победа над японските сили на острова, той отплава за Филипините, за да подготви пътя за освобождението. Атакува на територията на Филипините, също и на Окинава и Формоза за неутрализиране на японските въздушни заплахи към Лейте
• 20 октомври 1944 г.: Самолети му изпълняват мисии в подкрепа на Лейте. Военноморските сили на Япония, отчаяно се стремят да задържат Филипините, но ги обграждат от три посоки от към залива Лейте
• От 23 до 26 октомври 1944 г.: Кораби от военноморския флот на САЩ правят атака в четири основни действия, известни като битката при „Залива Лейте“
• 24 октомври сутринта: Самолети от „Интрепид“ и Cabot започват интензивна зенитна стрелба, която продължава през целият ден. Атака след атака, докато не потопяват японският боен кораб Мусаши и нанасят сериозни щети на Ямато, заедно с бойните „Nagato“ и „Haruna“ и крайцера Myoko, принуждавайки Myoko да се оттегли
• Същата нощ, 3-ти флот на адмирал Уилям Хелси се отправя на север, за да пресрещне силите на Япония, които са били забелязани на североизточния край на Лусон. На разсъмване, самолети атакуват японските кораби и след това и по крайбрежието. Един от самолети на Интрепид потапя кораба „Zuiho“. Американските бомбардировачи след това потапят кораба „Chitose“ и „Zuikaku“
• През целия ден атаката продължава и накрая Япония губи четири превозвачи и един разрушител
• Самолети му продължава да атакуват летищата във Филипините
• 25 ноември, малко след обяд: Японски самолети отвръща на ударите. В рамките на пет минути, две камикадзета се разбиват в превозвача, убивайки шестима офицери и петима от екипажа. (Засекретен доклад от въздушните сили гласи друго „Шестдесет са мъртви, петнадесет липсва и около сто ранени“).Корабът не е сериозно повреден от тези атаки.
• 26 ноември: „Интрепид“ потегля за Сан Франциско
• 20 декември: Пристига на пристанището за ремонт

• Средата на февруари 1945 г.: Отплава за атола „Улити“ при Каролинските острови
• 13 март: Пристига в „Улити“
• 14 март 1945: Тръгва на запад
• 18 март: Прави мощни удари срещу летищата на Кюшу. Същата сутрин двумоторен японски кораб пробива защитата и се насочва към „Интрепид“ като избухва само на 15 м разстояние от него. Дъжд от пламтящ бензин и части за самолети започват пожари на палубата при хангарите, но екипажа бързо се справя с проблема и няма сериозни щети по самият кораб
• Самолети му атакуват останките от японския флот, закотвен в Куре, който включва 18 вражески бойни кораби, включително и бойният кораб Ямато и Amagi
• Корабите се насочват към Окинава където се слага началото на най-амбициозната операция за нападение във войната в Тихия океан. Операцията носи кодовото име „Операция Айсберг“ (L-Day)
• 26 и 27 март: Самолети атакуват остров „Ryukyu“, който трябва да отслаби вражески отбранителни линии
• 1 април 1945 г.: Инвазията започва на 1 април. Самолетите летят срещу цели в Окинава, за да неутрализират японските летища в обхвата на острова
• 16 април: По време на въздушното нападение, японски самолет се разбива в пилотската кабина на „Интрепид“ убивайки осем души и ранявайки двадесет и един. За по-малко от един час горящия бензин е изгасен и само три часа след катастрофата, самолетите отново са в бойна готовност на кораба
• 17 април: „Интрепид“ се отправя към „Улити“ и Пърл Харбър
• 19 май: Пристигна в Сан Франциско за ремонт
• 29 юни: Напуска Сан Франциско
• 7 август: Пристигна в Ениветок
• 15 август: В Ениветок получава заповед да „прекрати атакуващи операции“
• 21 август: Подпомагане за окупацията на Япония
• 2 декември: Тръгва от Yokosuka
• 15 декември 1945 г. Пристига в Сан Педро, Калифорния

След войната

• 4 февруари 1948 г.: „Интрепид“ се премества в залива на Сан Франциско
• 15 август: Получава статут „в резерв“
• 22 март 1947 г.: Излиза от употреба и се присъединява към флота Тихоокеански резерв
• 9 февруари 1952 г.: „Интрепид“ е реконструиран в Сан Франциско
• 12 март 1952 г. Тръгва за Норфолк
• 9 април 1952 г. Изведен е от експлоатация и е модернизиран
• 1 октомври: Прекласифициран е в CVA-11
• 18 юни 1954: Стои в резервният флот
• 15 октомври 1954 г.: Начислен е към звеното на Атлантическия флот

• 1955: Тръгва от Гуантанамо
• 28 май 1955: Пристига в Мейпорт, Флорида за първото от двете мисии в Средиземно море с 6-ти американски флот
• 5 септември 1956 г.: Връща се в Норфолк от втората от тези две мисии
• 29 септември: Пристига във военното пристанище в Ню Йорк за SCB-125 модернизация до края на април 1957 г.
• Септември 1957 г.: Заминава за операция „Strikeback“ на НАТО, което е най-голямото мирновременно военноморско учение до този момент в историята на Съединените щати
• Декември 1957 г.: Работата в Норфолк през декември е да се проведе операция „Crosswind“ за проучване на ефектите на вятъра. Благодарение на нея става ясно, че корабите могат безопасно да провеждат въздушните операции, без да се обръща по посока на вятъра и дори самолетите да излитат по посока на вятъра
• 1958 – 1961: „Интрепид“ редуват средиземноморски операции по протежение по брега на Атлантическия океан на САЩ и учения в Карибско море

• 8 декември 1961 г. Той е прекласифициран като кораб анти-подводница CVS-11
• 10 март 1962 г.: Влиза в базата в Норфолк, за да се преразгледа и ремонтира за новото си предназначение
• 2 април 1962 г.: Напуска корабостроителницата като противоподводен въздушен превозвач от Група 56
• След упражнения и обучение е избран като основен кораб в екипа за прибирането на астронавта Скот Карпентър от проекта Мъркюри и космическата капсула
• 24 май 1962 г., малко преди обяд: Карпентър каца с Мъркюри 7 на няколко километра от „Интрепид“. Минути след като той е бил забелязан от наземни радари, два хеликоптера от кораба, служители на НАСА, медицински експерти, ВМС служители и фотографи са във въздуха и са се насочи към капсулата и спасяването на астронавта. Един от хеликоптерите го намира час по-късно и го принасят до кораба, от където безопасно да го върнат в Съединените щати
• 1962 лятото: Преминава обучение някъде в океана
• 1962 есента: Връща се в Норфолк за цялостно преглеждане
• 23 януари 1963 г. Корабът се отправя към Хамптън Роудс за военни учения в Карибско море
• Края на февруари 1963 г. Прекъсва тези операции, за да помогне на венецуелският товарен кораб Anzoátegui, който е отвлечен от терористи верни на Фидел Кастро. Комунистическите пирати се предават в Рио де Жанейро
• 23 март 1963: Корабът се връща в Норфолк
• 11 юни 1964 г.: Тръгва от Норфолк към Средиземно море за обучение с 6-ти флот. По пътя към дома екипажа научава, че е спечелил престижното обозначение „E“ за противоподводно наблюдение през предходната година
• 1964 есента: Извършва обучение по протежение на Източното крайбрежие
• Началото на септември 1964 г. Забавлява 22-ма управници на НАТО като част от турнето им на американските военни съоръжения
• Нощта на 21 ноември 1964: По време на кратка мисия извън Северна Каролина, провежда бърза и ефективна процедура за спасяването живота на летеца Дженър Сандърс, който пада зад борда по време на работа на паубата
• В началото на 1965 г.: Започва подготовката за жизнено важната роля в първия пилотиран от НАСА проект Джемини, Джемини 3
• 23 март 1965 г.: лейтенант командир Джон Йънг и майор Върджил Грисъм кацат на около 90 км от кораба след историческият първи контролиран полет за влизане в атмосферата на Земята, които извършват почти перфектно три орбитални полета на борда на Джемини 3. Хеликоптер на военноморските сили взима астронавтите от космическия кораб и ги закарва на „Интрепид“ за медицински преглед и разбор. По-късно „Интрепид“ връща космическият кораб и астронавтите до Военновъздушната база Кейп Канаверал

Това е последната рехабилитация и модернизация по кораба, извършена от Ню Йоркската военноморска корабостроителница в Бруклин, Ню Йорк, която след това е планирана да се затвори. През септември 1965 г. когато работата по кораба е около 75% завършена се спуска по Ийст Ривър за да може да се придвижи до депотото в Байон, Ню Джърси за завършване на ремонта. След краят на ремонтните дейности се отправил на круиз в залива Гуантанамо, Куба.

黑鱸號潛艇, 無畏號航空航天博物館, 曼哈頓, 紐約, 紐約市, 美國, 美利堅合眾國, USS Growler, SSG-577, The Intrepid Sea Air & Space — bryan... @ Flickr

От април 1966 г. до февруари 1969 г. прави три плавания до Виетнам за военна помощ. След седем месеца служба със Седми флот на САЩ във Виетнам се връща в Норфолк.

File Upload Bot (Magnus Manske) @ WikiCommons

През юни 1967 г., се връща към западната част на Тихия океан около Суецкия канал, точно преди приключването на израело-арабската криза.Там той започва друга мисия със Седми американски флот.

През 1969 г. пристига в Род Айлънд заедно с Йорктаун като флагман за командир на 16 дивизия. От април до октомври 1971 г. взема участие в ученията на НАТО и плава в Северния Атлантически океан и средиземноморските пристанища на Лисабон, Плимут, Кил, Неапол, Кан, Барселона, Хамбург, Копенхаген, Грийнок, Портсмут и Берген. През този круиз извършва подводни операции в Балтийско море и в края на Баренцово море над Арктическия кръг, под строгият контрол на съветските военновъздушни и военноморските сили.

... USS Intrepid from above ... — wolli s @ Flickr

През юли 1972 г. участва отново в учения на НАТО с посещения на Копенхаген, Ротердам, Берген, Брюксел, Портсмут и Гурок. За пореден път се озова в Баренцово море и операции отново над Арктическия кръг. Прекъсва северноатлантическия круиз за кратко, за да се върне до Куонсет Пойнт за малък ремонт. След това прави отново круиз в Средиземно море като спира два пъти в Барселона и Малага, Испания, Лисабон, Португалия, Ница, Франция, Неапол, Италия, Палма, Майорка и Пирея, Гърция.

CV-11 : USS Intrepid — Thank You (22 Millions+) views @ Flickr

На 15 март 1974 г. „Интрепид“ е изведен от експлоатация.

Музей

През последните няколко години музеят управлява фонд за възстановяване, за да подобри своите експонати за посетители, като достига цена от $60 млн.

File Upload Bot (Magnus Manske) @ WikiCommons

През 1976 г. акостира във Филаделфия и участва в празненствата по случай 200-годишнината на САЩ. Плановете първоначално са да бъде бракуван след извеждане от експлоатация, но в последствие се взима решение да се превърне в кораб музей. През август 1982 г., корабът е открит в Ню Йорк като музей на военноморските и въздушни сили на САЩ.Четири години по-късно официално е определен като национална историческа забележителност. С течение на годините, става домакин на множество специални събития, пресконференции, партита и оперативен център на ФБР след терористичните атаки от 11 септември 2001.

Captain's Bridge, USS Intrepid Sea, Air & Space Museum, New York City, New York (USA) — usf1fan2 @ Flickr

В началото на юли 2006 г. е обявено, че Интрепид ще бъде в ремонт, заедно със самият кей 86, на който е закотвен. Затворен е на 1 октомври 2006 г., в подготовка за неговото изтегляне към Байон, Ню Джърси за ремонт, и по-късно в Статън Айлънд, Ню Йорк за обновяване. На 6 ноември 2006 г., се прави опит за премахване на самолетоносача от кея. Въпреки използването на няколко влекачи с обща мощност от 30 000 к.с. (22 000 кВт) е обявено, че корабът е заседнал поради натрупаната тиня в продължение на 24 години от неговият престой и няма възможност да се движи.

На 11 ноември 2006 г. Военноморските сили на САЩ обявяват, че ще похарчат $ 3 милиона за почистването на кораба от калта. Работи се в продължение на 3 седмици, за да се изчисти мястото от калта и тинята. На 5 декември 2006 г., след отстраняването на (30 000 m3) мръсотия под кораба, Интрепид е успешно отстранен от кея и изтеглен в Байон. Докато е в Статън Айлънд, корабът претърпява следващата фаза на неговото обновяване, получава дарение от 8 милиона долара за ремонта. Палубата на хангара разполага с ново оформление и дизайн, включително новите интерактивни експонати. Общата сума от разходи за ремонта е на стойност $ 120 млн. – $ 55 милиона за кораба и $ 65 милиона за кея на който се намира. Самолетоносачът е изтеглен обратно на мястото на река Хъдсън в Ню Йорк, на 2 октомври 2008 г. и отново е отворен за посещения на 8 ноември.

571-DSC06914 — vauvau @ Flickr

На 12 декември 2011 г. официално е прехвърлена собствеността на космическа совалка Ентърпрайз към музея . В рамките на подготовката за очакваното преместване инженери правят оценка на превозното средство в началото 2010 г. и се определя, че е безопасно да се лети на борда на самолета отново.

Vkontakte User @ Vkontakte

Около 09:40 ч. Източно лятно часово време на 27 април 2012 Ентърпрайз излита от Международното летище Дълес към Международното летище Джон Ф. Кенеди като преминава над река Хъдсън в Ню Йорк, Статуята на свободата, мостовете Джордж Вашингтон и Веразано, както и няколко други забележителности в града. В 11:23 ч. преди обед Източно време Ентърпрайз се приземява на летище Джон Ф. Кенеди. На 6 юни совалката е транспортирана до корабът Интрепид.

Медали

•  – Медал на победата от Втората световна война
•  – Медал за служба в окопация
•  – За служба във Виетнам
•  – Медал за служба в Националната отбрана
•  – Медал за Благодарност от президента на Филипините
•  – Медал за освобождението на Филипините
•  – Медал за виетнамските военни кампании
•  – Медал за благодарност от Военно-морската флота
•  – Военно-морски експедиционен медал
•  – За служба в Китай
•  – Медал за Американски кампании
•  – Медал за кампаниите в Тихият океан
•  – Медал за храброст

Вижте също

• Списък на самолетоносачите на САЩ

New York City - Intrepid Sea-Air-Space Museum — Daniel Mennerich @ Flickr

Vkontakte User @ Vkontakte

Vkontakte User @ Vkontakte

USS Intrepid - CV-11 — .:Axle:. @ Flickr

598-DSC06965 — vauvau @ Flickr

View of NY from Intrepid — Punchup @ Flickr

Vkontakte User @ Vkontakte

USS Intrepid - CV-11 — .:Axle:. @ Flickr

NYC - USS Intrepid — wallyg @ Flickr

File Upload Bot (Magnus Manske) @ WikiCommons

Vkontakte User @ Vkontakte