Исък Кул (на киргизки: Ысык-Көл) е най-голямото езеро в Киргизстан. Наричано е „перлата“ на Киргизстан. В превод от киргизки името на езерото означава „горещо езеро“.
Разположено е в североизточната част на страната, между хребетите на Северен Тян Шан на 1609 м надморска височина. Езерото е безотточно, в него се вливат до 80 сравнително големи притоци. От тях най-големи са Тюп и Джиргалан, вливащи се от източната страна на басейна. В западната част, близо до езерото, протича река Чу, която понякога при пълноводие оттича водите си в Исък Кул по време на есенното си пълноводие. Нивото на водите в езерото се менят циклично – ту се покачват, ту спадат. Цикълът се сменя на няколко десетилетия. Водите в Исък Кул са солени, минерализацията им е 5,90 ‰.
Водният обем на езерото е 1738 км³, а площта на огледалната му повърхност е 6236 км², дължината на бреговата му линия е 688 км, средната дълбочина – 278 м, а 702 м е най-дълбокият участък в езерото. Дължината на Исък Кул от запад на изток е 182 км, а ширината му от юг на север – 58 км.
Климатът в крайбрежните райони на езерото е умерен морски. Исък Кул оказва благоприятно влияние на климата по неговата акватория. Средната температура през януари при Тамга е −2°, при Чолпон Ата е −3°, при Каракол е −6°. Средната температура през юли е +17°.
През лятото на 1998 година при превозването на отровни вещества в резултат на авария в един от притоците на езерото – река Барскоон – се изливат няколко тона цианид. Всяка година на мястото на аварията се провежда мониторинг.