Кайлаш (на санскрит: कैलाश पर्वत, Кайлаша парвата) е връх с надморска височина 6638 м в планините Гангдисе, които съставляват част от веригата на Хималаите в Тибет, източник на едни от най-дългите реки на Азия: Инд, Брахмапутра, Сутледж и Карнали и се счита за свещено място от четири религии: индуизма, будизма, джайнизма и местната тибетска религия бон. В индуизма се вярва, че Кайлаш е жилището на бог Шива. Планината е близо до езерата Манасаровар и Ракшастал в Тибет. Никой не се е опитвал да се изкачи на Кайлаш в почит към индуистките и будистките вярвания.
Името Кайлаш означава „кристал“ на санскрит. Тибетското му име е Гангс Рин-по-че, „снежен скъпоценен камък“. Друго местно име на планината е Тисе. В джайнизма е известен като Аштапада.
, Парвати, Ганеша и Каркитея.]] Според индуизма Шива, унищожителят на злото и мъката, живее на връх Кайлаш, където седи в непрестанна медитация заедно със съпругата си Парвати, дъщеря на Хималая. Богът на богатсвото, Кубера, също живее на или близо до планината. В много индуистки секти Кайлаш се счита за рай, крайната цел на душите и духовният център на света.
Някои традиции твърдят, че планината е линга на Шива, а езерото Манасаровар е йони на Парвати. Според едно описание във Вишну пурана Кайлаш е центърът на света, четирите му стени са направени от кристал, рубин, злато и лазурит. Той е колоната, на която се крепи света, висок е 84 000 левги, центърът на световната мандала и е разположен в сърцето на четири планински вериги, символизиращи лотос. Четирите реки извиращи от Кайлаш текат по четирите световни посоки и разделят света на четири региона.
Най-големият и важен издълбан в скали храм в света Кайлаш в Елора, Махаращра носи името на връх Кайлаш. Много от неговите скулптури и изображения описват епизоди от живота на Шива и Парвати, включително опитът на демона Равана да ги бутне от Кайлаш, като го разтърси.
Много места в района са свързани с Падмасамбхава (гуру Ринпоче), чиито тантрически практики из тибетски свещени места установяват будизма като доминираща религия през 7-8 век.
Според легендата известният тантрически будистки учител Миларепа (ок. 1052 – ок. 1135) пристига в Тибет, за да предизвика застъпника на религията бон Наро Бон-чунг. Двамата магьосници се впускат в ужасяваща вещерска битка, но никой не успява да надделее. Накрая се съгласяват, че който пръв достигне връх Кайлаш ще се счете за победител. Нар Бон-чунг сяда на вълшебен барабан, с който започва да се извисява по склона, а последователите на Миларепа са сащисани виждайки учителя си да сяда в медитативна поза. Когато Наро Бон-чунг почти достига върха Миларепа скача и достига върха яздейки лъчите на светлината и по този начин печели състезанието. Той обаче хвърля шепа сняг на върха на планината Бонри, завещавайки я на последователите на бонпо.
Тантрическите будисти вярват, че Кайлаш е дом на Буда Чакрасамвара (изв. Също като Демехок или Демехог), който представлява върховното блаженство.
Джайнистите вярват, че основателя на тяхната религия Ришабхадева постига мокша или нирвана (духовно освобождение) на връх Аштапада (Кайлаш).
под Кайлаш]]
Всяка година хиляди поклонници се отправят към Кайлаш, следвайки хилядолетна традиция. Последователите на няколко религии вярват, че обикалянето на Кайлаш пеша е свещен ритуал, който носи щастие. Индуистите и будистите го обикалят по посока на часовниковата стрелка, а джайнистите и последователите на бон в обратна посока. Пътеката около Кайлаш е дълга 52 км.
Някои поклонници вярват, че обиколката на Кайлаш трябва да се извърши за един ден. Това не е лесно. Човек, който се намира в отлична форма и ходи бързо би завършил похода за 15 часа. Някои набожни хора извършват подвига, въпреки неравния терен, височинната болест и суровите условия, които се препречват на пътя. Други поклонници се подлагат и на много по-голямо предизвикателство: те преминават по маршрута, като вместо крачки извършват просвания на земята. Човекът се покланя, коленичи, просва се по цялата дължина на тялото си, прави знак с пръстите си, изправя се на колене, отправя молитва, след което пълзи на ръце и колене до знака, направен преди това, където повтаря същата процедура. По този начин върха може да се обиколи за най-малко четири дни от най-издръжливите.
Походът около свещената планина трябва да се прави пеша или на пони. Започвайки от височина 4500 м и минавайки през прохода Долма (5700 м) за похода са нужни три дни и две нощи. Първото място за бивакуване е на поляната Дирапук гомпа, на 2-3 км от прохода, а второто след преминаването на прохода и вървене надолу колкото се може по-далеч (с поглед към Гаури Кунд в далечината).
Планината е разположена в много отдалечена и негостоприемна част на Тибетските Хималаи. Някои съвременни удобства като пейки, места за почивка и будки за освежаване са направени в помощ на поклонниците. Според религиите, които почитат планината поставянето на крак върху склона ѝ е тежък грях, в резултат на който мнозина са загинали.
След китайското нашествие в Тибет през 1950 г. и последвалите гранични и политически разпри между Китай и Индия поклонничеството до легендарното жилище на Шива е прекратено от 1959 до 1980 г. След това е позволено на ограничен брой индийски поклонници да посещават мястото чрез дълъг и рискован поход през Хималаите или полет до Катманду или Лхаса, откъдето пътуването продължава през голямото тибетско плато с кола до Тарчен (4600 м) отнемайки четири дни и нощи.
Възможни маршрути за достигане до планината са през: Пекин-Лхаса; Катманду-Лхаце; Бишкек-Кашгар; Пекин-Урумчи-Кашгар; Алмати-Урумчи-Кашгар и Делхи-Дарчула.
18.9km from 219 National Road, Burang, Ngari, Ксизанг, Китайска народна република
Изтеглете упътвания
