Амфитеатри в Рим

Колизей

9.7/10

Колизеумът (Latina. Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан и завършен през 80 г. от Тит.

Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон - „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към VIII век заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол - бога на Слънцето, като е добавена подходяща слънчева корона.

Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори.

История

Наричан Амфитеатър на Флавиите (Amphitheatrum Flavium) или също Амфитеатър на Цезарите (Amphitheatrum Caesareum), Колизеумът е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани, почти на мястото на предишната резиденция на Нерон.

Градът се нуждаел от амфитеатър, тъй като единственият такъв с частична каменна основа е построен от Статилий Таурус през 29 г.пр.н.е. и е прекалено малък за разрасналия се град. Император Калигула (12-41 г.) започнал работата по нов амфитеатър, но Клавдий (10-54 г.) я спрял, когато станал император. Нерон също отказал да “използва” старото съоръжение на Статилий и предпочел да има свой собствен амфитеатър на Марсово поле.

Смъртта на Нерон през 68 г. слага край на Юлиево-Клавдиевата династия и династията на Флавиите идва на власт. Император Веспасиан е признат от Сената за император през 69 г. Взел властта със сила, той иска да направи политически жест на помирение с римските граждани. Затова им връща по-голямата част от земите, които Нерон е завзел в центъра на града, и започва строежа на Колизеума на мястото, където се е намирало изкуственото езеро от резиденцията на Нерон.

Строежът на амфитеатъра отнема десет години. Веспасиан започва работата през 72 г., а неговият син Тит го открива през 80 г. с тържествени игри, които продължават хиляда дни. В повечето случаи се приема, че сградата е изцяло завършена от Домициан, брата на Тит. При откриването на Колизеума през 80 г. от н.е., по време на игрите, продължили 1000 дни, били избити повече от 5 000 животни: слонове, тигри, лъвове, лосове, хиени, хипопотами и жирафи. В амфитеатъра - по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae, чрез наводняване на арената) и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.

Гладиаторите bestiarii, които се биели срещу зверове, са включени в Ludus Matutinus, наречени така заради сутрешното провеждане. После следват Ludus Gallicus, Ludus Dacicus и Ludus Magnus.

Колизеумът продължава да се използва четири и половина века. Има доказателства за много промени, допълнения и поправки. Веднъж, през 217 г. горните етажи се подпалват от мълния и за период от пет години игрите са провеждани в цирка. Многото земетресения през 442 г., 470 г. и 847 г. също оказват голямо влияние върху стабилността на сградата. Последната гладиаторска битка, според наличните сведения, е проведена през 404 г., а последни ловни сцени - през 523 г. Постепенно вкусът на публиката се променя, но основната причина за замирането на игрите е военната и финансова криза в западните части на империята, както и многото нашествия на варварски племена в Италия. Никой вече не може да понася огромните разходи, нужни за организиране на представленията, поради което Колизеумът престава да функционира.

В долината на Колизеума са намерени 89 гроба от времето на Диоклециан до това на Теодорих (4-6 век), главно в североизточния край. 63 гроба са намерени в и около амфитеатъра, въпреки че само 56 са нанесени на карта. Тези 56 гроба се намират в групи на три места. 15 от източната страна и 18 от северната са извън площада от травертин около амфитеатъра, който все още се поддържа. Третата група e от 23 гробници от 6 век – те са намерени отвътре в северния портик. Заключението е, че през 5 век цялата област е изоставена, но Колизеумът все още е използван. По-късно, когато бил затворен, го използвали за гробище. Предполага се, че от време на време са провеждани venationes до края на 7 век, но през 8-9 век амфитеатърът е напълно изоставен. През Средните векове е превърнат в крепост, а през 15 и 16 век от него са взети материали за изграждането на дворците Фарнезе, Барберини, Венециански и др. Папа Климент IX отваря в него фабрика за селитра и едва папа Бенедикт XIV (1740–1758 г.) успява да спаси, каквото оставало от този колосален паметник на Древността, като го посвещава на Страстта Христова за спомен на кръвта на християнските мъченици, загинали в неговата ограда (тук мъченици християни били излагани на диви зверове). През 18 век започва реставрацията на Колизеума, която продължава и днес.

Устройство

Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизея. Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата част, е предназначена за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum, част предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво. Има мраморни украшения около подиума, по коридорите (vomitoria) и може би на нишите до главните входове на арената.

След първите две години от пускането на Колизеума, по-младият син на Веспасиан, бъдещият император Домициан, заповядва изграждането на подземия (hypogeum). Това е двуетажна подземна мрежа от тунели и клетки под арената, където са държани гладиаторите и животните преди началото на зрелищата. Множество тайни врати и входове предоставят лесен достъп до арената на животните и части от декорите, скрити в подземията. Голяма платформа, наречена hegmata, предоставя достъп на слонове и други огромни животни до арената. Под арената са помещенията, нужни за представленията. Когато в амфитеатъра имало диви зверове, около подиума се спускала предпазна ограда. Оградата имала дървени остриета на върха, за да не позволява на зверовете да се покатерят по нея. Местата за сядане (cavea) имат наклон от 37 градуса, с височината от 48,5 m, като дори най-горните редове имат добър изглед към арената.

Днес нивото на арената вече не съществува, но стените на подземията и коридорите са видими в руините на сградата. Цялата конструкция заема площ от 160 000 m2.

Дренажна система

Самото място на Колизея има своите предимства и недостатъци. Един от най-големите проблеми е дренажната система. Под дебелия слой пясък и наноси в долината на Колизеума, има масивен слой от глина. В Колизеума дъждовната вода е събирана от местата за сядане (cavea) чрез концентрични тръби и изливана през вертикални тръби в наземния етаж. Извън сградата, включително и площадът отстрани, водата е отвеждана от тухлен тръбопровод, който обикаля Колизеума на два метра дълбочина точно под основата. На правилни интервали по протежение на тръбопровода има кладенци, стигащи на 8 m дълбочина до друг, много по-голям тръбопровод, който също обикаля амфитеатъра. Този голям дренаж вероятно е бил свързан с голямата градска отводнителна мрежа, минаваща под Circus Maximus и вливаща се в Тибър.

Водата от вътрешната част на местата за сядане (cavea) и арената е събирана от вътрешен елиптичен дренаж околовръст на арената, който се влива в четири основни тръбопровода ,разположени на четирите входа по двете оси. Но оттам водата не отивала в големия 8 m дълбок дренаж, а се отлива чрез южния тръбопровод. По тази причина не е ясно дали всичките четири дренажа са свързани към този външен. Доколкото е известно, тези отводнителни канали са построени заедно с основите, излети от бетон в дървен кофраж. Основата на тези тръби е изградена от тухли и внимателно наклонена за правилно оттичане.

Големият размер на тръбите кара някои да мислят, че са били планирани още от началото като носещи голямо количество вода, необходимо да запълни арената за провеждане на naumachia, и че по-късно този проект е изоставен по времето на Домициан. Това обяснява и защо древните автори пишат за naumachiae в Колизеума. Ако сметнем, че амфитеатърът е построен от Тит и завършен от брат му Домициан, тогава би могло в него да се организират малки naumachiae по времето на Тит. Но по-късно, когато била построена подземната част на арената, това вече става невъзможно.

Има много съмнения относно функцията на много от тръбопроводите в амфитеатъра. Скорошни изследвания са намерили доказателство за наличие на фонтани в Колизеума. Някои предполагат, че тръбите и каналите вкарвали водата навътре, а не я изкарвали навън, с цел освежаване и разхлаждане на зрителите. Теорията за функцията на всички отводнителни канали не е напълно изяснена, а е единствено плод на множество предположения.

Конструкция

Четирите арки по осите на сградата са главни входове, и вероятно са били украсявани с малки портици и статуи. Останалите 76 арки са направени за лесен достъп до местата. Единствено 31 арки от външния пръстен, от XXIII-LIV, са останали непокътнати.

Полуколоните на приземния етаж са в дорийски стил, тези на втория – йонийски, и на горния – коринтски. Атикът е разделен на плочи от коринтските колони, като има правоъгълен прозорец на всеки две колони. Древните автори споменават, че по протежение на целия атик върху тези плочи са закрепени поредица от бронзови щитове (clipea).

Арките са 4,2 m широки и 7,05 m високи на приземния етаж, докато на най-горния са само 6,45 m високи. Цялата височина на сградата е 48,5 m, включвайки корнизите между етажите и атика.

Арената, където са провеждани представленията, гладиаторските игри и ловните сцени, е елипса с оси 76 m на 44 m и e направена от дърво, покрита с жълт пясък, пренесен от хълма Monte Mario. За строежа на сградата са използвани около 100 000 m3 травертин от кариера близо до река Тибър. За тази цел е построен път от кариерата до Рим. Използвани са също туфени блокове, тухли и цимент. Комбинацията от различни материали подобрява еластичността на цялата сграда: основните пиластри са направени от травертин, радиалните стени от травертин и туф, сводовете са отлети от цимент, стените са измазани и боядисани в бяло и червено, но по-голямата част от замазката днес е изчезнала. Входовете са украсени с картини и мазилки, които почти не са оцелели през вековете.

Около цялата горна част има вдлъбнатини за 240 дървени греди, които поддържат сенника (velarium), още едно сензационно за времето си откритие на амфитеатъра, предпазващ зрителите от слънцето. Велариумът е покрит с платна, закрепени с въжета и с дупка по средата, наподобяващ мембранните покрития на съвременните стадиони. Този покрив закрива 2/3 от арената и е наклонен към центъра, за да улавя вятъра и да го насочва към зрителите, като това се регулирало с въжетата.

Колизеумът включва множество vomitoria – коридори, които извеждат навън и се намират зад местата за сядане. Конструкцията на vomitoria е такава, че в случай на опасност, целият амфитеатър можел да бъде евакуиран за 5 минути, както и запълнен отново за около 15. Всеки вход и всяко стълбище са номерирани. Двата главни входа по късата ос водят директно към централната част, докато останалите чрез множество малки коридори – към останалите места.

Колизеумът е заобиколен от павиран с големи травертинови плочи площад, ограничен с камъни, положени с лек наклон навътре, които се предполага, че са били опорни камъни на въжетата, поддържащи велариума. Отвъд тези камъни започвала улицата, павирана с големи сиви блокове от базалт.

Площадът около Колизеума вероятно е единственото място в Рим, запазило същата височина, на която е било и в древни времена. Принципно нивото на стария Рим е с 8-15 метра по-ниско от това на днешния, като средно годишно то се е покачвало с 7,5 mm. Но все пак големите каменни плочи около Колизеума са същите, по които са ходили и древните римляни.

Строеж и етапи на строежа

Малки разлики в някои детайли на конструкцията са убедили археолозите, че строежът на всеки квадрант от Колизеума е бил поверен на четири различни строители, които работят един до друг, поделяйки си четирите главни входа. Името на архитекта, подобно на имената на другите архитекти от Античността, не е запазено. Парите нужни за финансирането на сградата идват вероятно главно от грабежа по време на Юдейската война и опустошаването на Храма в Йерусалим. Това е и широко разпространената теория в миналото, но сега тя е смесена със скорошно изследване на един запазен мраморен надпис. На камък, под надписа, има следи от дупките, използвани, за да се закрепват металните букви на друг надпис, който е бил изтрит по-късно. Заключението е, че първият надпис пише: „Imp.T.Caes.Vespasianus Aug. Amphitheatrum Novum Ex Manubis Fieri Iussit“ („Император Цезар Веспасиан Август заповяда този нов амфитеатър да бъде издигнат с плячката от войната“).

Учените спорят относно вида работна сила, с която е изграден Колизеумът. Всъщност робският труд е широко разпространен тогава, но идеята само роби да са строили амфитеатъра е отхвърлена, тъй като качеството на конструкцията е доказателство, че е била изградена от обучени работници.

Веднъж завършена, основата е покрита с травертинов под, средно 90 cm дебел. Върху този каменен под са маркирани отправните точки на главните пиластри и основните блокове на пиластрите са закотвени в пода чрез оси и разтопен метал. Този скелет от пиластри е издигнат до втория етаж и пиластрите са свързвани на върха чрез големи арки, направени от дълги тухли (около 60-70 cm), поставени така, че да позволяват конструирането на множество укрепващи сводове, които заедно изграждали огромната cavea, предназначена да издържа мраморните места. Някои останки от сводовете се виждат и днес.

Този начин на строеж първо на основната конструкция, застроена след това до втория етаж, позволява на строителите едновременно да пренасят материалите горе на втория етаж, но и под местата за сядане (cavea), оставяйки просто няколко свода от външната стена отворени, за да подават материалите. Разстоянието между пиластрите е запълнено с туфен opus quadratum на приземния етаж и от циментена смес с тухли.

Колизеумът има много отличителни структурни елементи: елегантност, плътност на конструкцията, организация на терена (входно/изходната система, подземните етажи), и разбира се начинът по който е построен – системата на конструкция първо на главните арки от травертин и след това останалата част.

Флора

Има широка и добре документирана история на множеството растителни видове, които виреят в амфитеатъра. От 1643 г. до днес са открити 684 вида. 200 от тях са запазени и до наши дни.

Разнообразието на растения може да бъде обяснено с промяната на климата в Рим през вековете. Миграцията на птиците и опрашването на растенията, разрастването на Рим, което поставило Колизеума вече не в покрайнините на града, и свободното разпространение на нови видове са някои от причините за толкова голямото разнообразие на растителни видове.

Колизеумът днес

Какво е останало от първоначалната сграда? Северната част на външната стена все още стои, заедно с 31 от оригиналните 80 входа, както и частта от сградата, която е между фасадата и вътрешната подпорна стена на горната колонада. На практика целият скелет на сградата между вътрешната стена и арената, тоест обграждащата и радиалната стена на която се крепят местата за сядане (cavea) с мраморните седалки. Значителна част от площада също е запазена.

Внушителността на Колизеума смайва дори днес. През 2000 г. в Италия се провеждат протести срещу прилагането на смъртното наказание в целия свят. Някои от демонстрациите са направени пред амфитеатъра. Оттогава, като жест срещу наказанието, местните власти сменят цвета на нощното осветление на Колизеума от бяло в златно всеки път, когато някой осъден на смърт е помилван или освободен.

Колизеумът заема видно място и в много филми. В „Ядрото“ е унищожен от ослепителна светкавица, която го раздробява на парчета. Също разрушен бива и в „Денят на независимостта“ от извънземен кораб заедно с други важни сгради на планетата. В „Гладиатор“ (2000 г.) на режисьора Ридли Скот, Колизеумът е възстановен чрез компютърно генериран модел, и е показан в пълното си величие от 2 век. За съжаление много от сградите около него са напълно измислени.

Amphitheatrum Flavium е една от най-внушителните сгради в историята – внушителна с вида си, с хората, които е погубила, с това, което е оставила зад себе си – спомена за една велика империя.

За Колизеума Беда Достопочтени (672–735 г.) пише:

Quandio stabit coliseus, stabit et Roma </br> Quando cadit coliseus, cadet et Roma </br> Quando cadet Roma, cadet et mundus

      

Докато Колизеумът стои здраво, стои и Рим</br> Когато Колизеумът падне, ще падне и Рим</br> Когато падне Рим, ще падне целият свят

Външни препратки

Шаблон:Commons

Категории:
Публикувай коментар
Съвети
Louis Vuitton
27 january, 2012
The Roman Empire comes alive at the Colosseum! Cruise with your imagination through historic times when fight-games were organized, as depicted by Russel Crowe in "The Gladiator".
Leopard Bin Ali
24 january, 2013
مدينة مصغرة داخل روما اقترح على الي بيزورها يجدولها يوم كامل لأنها كبيرة وتتعبك من كثر المشي .. بصفة عامة مكان رائع يستحق الزيارة لكن تأكد ان ذاكرة الكاميرا فاضية لأنك راح تاخذ مليون صورة.
Местоположение
Карта
Адрес

Piazza del Colosseo, 9, 00100 Рим, Италия

Изтеглете упътвания
Работно време
Mon-Sun 8:30 AM–6:15 PM
Референции

Colosseum (Colosseo) за Foursquare

Колизей за Facebook

Хотели в близост

Виж всички хотели Виж всички
Trevi elegant apartment

изходен $205

Trevi charming apartment

изходен $0

Trevi lovely terrace apartment

изходен $0

Trevi stylish apartment

изходен $0

Trevi Hotel

изходен $274

Piccolo Trevi Suites

изходен $135

Препоръчителни забележителности наблизо

Виж всички Виж всички
Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Арка на Константин
Италия

Константиновата арка е триумфална арка с три входа в Рим. Тя е

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Domus Aurea
Италия

Domus Aurea (Златният дом, Златната къща) е дворцово-парков комплек

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Santa Francesca Romana
Италия

Santa Francesca Romana (Italiano: Basilica di Santa Francesca Romana)

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Арка на Тит
Италия

Арката на Тит е построена в чест на победата на император Тит в

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Moses (Michelangelo)
Италия

Moses (Michelangelo) (Italiano: Mosè (Michelangelo)) е т

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Сан Пиетро ин Винколи
Италия

„Сан Пиетро ин Винколи“ (на италиански: Basilica di

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Santi Giovanni e Paolo, Rome
Италия

Santi Giovanni e Paolo, Rome (Italiano: Basilica dei Santi Giovanni e

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Сан Клементе
Италия

Базиликата Сан Клементе (ит. Basilica di San Clemente; Сан-Клементе

Подобни туристически атракции

Виж всички Виж всички
Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Amphitheatre of Pompeii
Италия

Amphitheatre of Pompeii (Italiano: Anfiteatro romano di Pompei) е

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Flavian Amphitheater (Pozzuoli)
Италия

Flavian Amphitheater (Pozzuoli) (Italiano: Anfiteatro Flavio

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Ирод Атик
Гърция

Ирод Атик (на старогръцки: Ἡρώδης ὁ Ἀττικός), известен и с римско

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Red Rocks Amphitheatre
Съединени щати

Red Rocks Amphitheatre е туристическа атракция, един от най-Амфитеат

Добави в списъка с желания
Аз съм бил тук
Посетена
Епидавър
Гърция

Епидавър (на гръцки: Επίδαυρος, Епѝдаврос) е малък

Виж всички подобни места