Лаго Фучино (Lago Fucino, Lago di Celano; Fucinosee, Celanosee; лат.: Fucinus Lacus) е било до пълното му осушяване през 1875 г. най-голямото вътрешно езеро на Средна Италия.
Езерото се е намирало на 4 км южно от град Авецано в Абруция на височина от 662 м над морското равнище и имало площ от 155 квадрат км, заобиколено от планини и без естествен отток. То наводнявало често близките селища.
На него се намирал Марувиум, главният град на италийското племе марси. През 89 пр.н.е. Луций Порций Катон напада лагера на марсите при Лаго Фучино, губи битката и е убит.
Юлий Цезар планува отсушаване на езерото, заради наводненията и боледуването от малария. Клавдий строи през 44-54 г. с 30.000 работници тунел през Monte Salviano, който след известно време се запушил. През 1862 г. се строи 3 км дълъг и 21 м широк канал и до 1875 г. езерото е напълно източено. Днес дъното на езерото е от най-плодотворните територии на Италия.
