Езерото Манасаровар (Мапам Юмко) (на санскрит: मानस सरोवर; на тибетски:མ་ཕམ་གཡུ་མཚོ།|}; на китайски: 瑪旁雍錯; алтернативно Мапам Юм Ко, Мафам Ю Цо) или Манаса Саровар/Езерото Манас (Ум), е сладководно езеро в Тибет на 940 km от Лхаса. На запад от езерото Манасаровар е езерото Ракшастал; на север е връх Кайлаш.
Езерото Манасаровар лежи на 4 590 m надморска височина, относително голяма височина за голямо сладководно езеро за обсипаното в повечето случаи със солени езера Тибетско плато. Езерото Манасаровар е относително кръгло по форма с обиколка от 88 km. Максималната му дълбочина е 90 m, а площта му 410 km2. Свързано е с близкото езеро Ракшастал чрез естествения канал Ганга Чху. Манасаровар е близо до източника на р. Сутледж, която е най-източния голям приток на р. Инд. Наблизо са източниците на р. Брахмапутра, р. Инд и р. Карнали (Гхангхара), важен приток на р. Ганг.
Според индуистката митология Манасаровар е олицетворение на чистотата и който пие вода от него ще отиде в дома на бог Шива след смъртта. Вярва се, че той се пречиства от всичките си грехове, извършени за сто живота.
Подобно на връх Кайлаш, езерото Манасаровар е място за поклонничество, привличайки религиозни хора от Индия, Непал, Тибет и съседните страни. Къпането в Манасаровар и пиенето на водата му се счита, че очиства от всички грехове. Редовно се организират поклоннически турове, особено от Индия. Туровете се наричат Кайлаш Манасаровар ятра. Поклонниците вземат церемонилани бани в очистващте води на езерото.
Езерото Манасаровар е най-близката точка до източниците на четири от голмите реки в Азия, а именно Брахмапутра, Карнали, Инд и Сутледж. То е осовата точка, която е посещавана от поклонници с хилядолетия. Регионът първоначално е затворен за поклнноци от вън; не е позволено на чужденци да го посещават между 1949 и 1980. След 80-те години отново е част от индийския поклоннически маршрут.
Според индуистката религия, езерото е първо създадено в ума на бог Брахма, след което то се проявява на земята. Затова на санскрит се нарича "Манас саровара", което е комбинация от думите манас (ум) и саровара (езеро). Езерото също се счита за лятното обитание на птицата хамса. Считана за свещена, хамса е важен елемент в символогията на субконтинента, представлявайки мъдрост и красота.
Будистите също свързват езерото с легендарното езеро, известно като Анаватапта на санскрит или Анотата на пали, където се вярва, че кралица Мая е заченала Буда. Езерото има няколко манастира по бреговете си, най-видния от които е древният манастир Чиу Гомпа, построен на стръмен хълм, изглеждайки сякаш и бил издялан от скалата. Езерото е много популярно в будистката литература и се свързва с много учения и истории. Според преданиято Буда на няколко пъти остава и медитира до езерото.
Езерото Манасаровар е предмет на медитативната тибетска традиция "Дървото скъпоценен камък на Тибет". Съвременен разказ и описание на медитацията е популяризирана от Робърт Турман.
Според джайнизма езерото Манасаровар е свързано с първия тиртханкар Шри Ришабхадева. Планината Аштапада (Кайлаш) е мястото, където Шри Ришабхадева е постигнал нирвана с мнозина от последователите си.