Манасия (на сръбски: Манастир Манасија) е манастир до Деспотовац, Поморавски окръг на река Ресава основан от деспот Стефан Лазаревич между 1407 и 1418 г. Укрепен и опасан с крепостни стени с 11 на брой отбранителни кули. Тук Константин Костенечки, когото турското нашествие кара да търси покровителството на сръбския кралски двор, създава известната Моравска старобългарска книжовна школа, поради което е наречен от сърбите "Константин Философ" (ср. Константин Филозоф).
През 1439 г. османците за първи път обсаждат манастира, а от 1458 г. той е вече под властта на султана, след като Смедеревското деспотство престава да съществува. През периода на османското владичество, манастирът е многократно ограбван (1476 г., 1734 г.). В началото на XIX век по време на тъй нареченото първо въстание в Белградския пашалък, манастирът е почти изцяло разрушен, след което няколко години тъне в руини, докато в средата на XIX век не се възражда за нов живот.
Манастирският комплекс, посветен на потомъка на давидовия род Манасия, включва църквата "Света Троица", една голяма магерница (служила и за зала), и манастирски сгради с килии за монасите. Манастирската цълква "Света Троица" е с кръстокуполна конструкция, с три абсиди и пет кубета на високи барабани. От западната страна, в непосредствена близост до църквата, е разположена голям притвор, покрит от голям купол. Най-известната отбранителна кула на стената е Деспотовата.
Фреските, които датират от края на XIV век, са издържани в типичния къснопалеологов ренесанс. Сред тях се откроява образа на Манасия - съзерцателен, с просветено излъчване - близко до блаженството, който в случая издава невероятен синхрон между интелект и емоция - близостта на просветения до Бога се съчетава по един невероятен начин с чувствения жив земен свят около него. На апсидата на църквата са изписани сцените с приемането на причастие от апостолите, поклонението на Агнеца, в купола - пророците, а в наоса - фрагменти от великите празници, чудесата на Христос, на по-ниските нива - светите войни, а на западната стена - Успение Богородично, над който е изобразен в цял ръст ктитора деспот Стефан, поднасящ в дар на Бога и земните грешници - Божият храм.
Стенописите на Манасия са забележителен паметник на средновековното изобразително изкуство. Те са създадени по времето когато на североизток в Русия твори Андрей Рубльов, а на запад възкръсва ренесанса, за да се сътвори малко след съграждането и изписването на Манасия - Сиксистинската капела.
