Манастирът Русану (на гръцки: Μονή Ρουσάνου), известен и под името Света Варвара, е един от 6-те действащи православни манастири на Метеора. Разположен е върху отвесна скала, югозападно от манастира Преображение Господне (Великия метеор), между манастирите Варлаам и Света Троица.
Няма сигурни данни за произхода на името на манастира. Предполага се че името Русану или Русано е по името на основателя на обителта, който се наричал Русанос. Според други, първият ктитор бил от селището Росана в Тесалия, и затова и манастирът бил наречен Русану. Според непотвърдени исторически извори, манастирът е изграден през 1388 г. от йеромонасите Никодимос и Венедиктос. Със сигурност обаче 165 години по късно манастирът бил ремонтиран, а старите рухнали сгради - възстановени, от двама братя йеромонаси - Максимос и Йоасаф от Янина, които се заселили на скалата и през 1545 г. построили и нов храм, посветен на Преображение Господне.
Манастирът неколкократно е опустошаван. Част от неговите реликви днес се съхраняват в манастира Преображение Господне (Великия Метеор). По време на Гръцко-турската война през 1897 г. зад стените на манастира намират убежище част от жителите на околните селища. През 1897 г. са изградени два дървени моста за достъп до манастира, които заменят въжените стълби. През 1936 г. дървените мостове са заменени с настоящите масивни мостове, изградени със средствата на г-жа Дафни Бака от селото Кастраки. През 1940 г. манастирът е напуснат от монасите и запустява. През 1950 г. старицата Евсевия от Кастраки сама поема грижите по запазване на манастира; след смъртта и през 1971 г. манастирът е затворен поради лошото му техническо състояние. През 1980-те години е реставриран от Гръцката археологическа служба, и манастирът възобновява дейността си като женски манастир, заради което като получава второ име - "Света Варвара".
Централният храм (католикон) на манастира е посветен на Преображение Господне. Църквата е кръстокуполна от атонски тип, с притвор. Изписана е през 1560 г. от неизвестни иконописци от Критската школа, с помощта на игумена Арсений, за което споменава изричен надпис на източната стена. Стенописите са запазени в добро състояние, независимо от изминалите над 400 години.
Манастирът е отворен за туристически посещения :
