Националният археологически музей в Неапол (на италиански: Museo archeologico nazionale di Napoli) е един от най-значимите музеи в Неапол. С най-богатото и най-ценното наследство на произведения на изкуството и артефакти от археологически интерес в Италия, той се смята за един от най-важните археологически музеи в света, както и най-важен по отношение на историята на Древен Рим. Той има обща изложбена площ от 12,650 квадратни метра.
Сградата, в която се помещава музеят е бившата Сграда на Кралския Университет за изследвания, построена през 1585 г. за нуждите на кавалерията. Сградата има определено архитектурно значение, тъй като е един от най-впечатляващите монументални палати на Неапол. Той е построен в района на древен некропол на гръцкия Неаполис – некрополът на Санта Тереза.
Музеят се състои от три основни сектора, Колекция Фарнезе съставена от археологически находки, намерени в Рим и околностите, Колекция Помпей съставена от археологически находки произхождащи от района на градовете затрупани през 79 г. от Везувий, която е предимно част от колекцията Бурбони, Египетска Колекция, която по значение се нарежда на трето място в света, след тези на египетския музей в Кайро и египетския музей в Торино. Тези три основни сектора, както и други в музея, се състоят от частни колекции, придобити или дарени на града през цялата му история, като например в допълнение към гореспоменатите колекции Фарнезе и Бурбони, трябва да допълним и колекциите Борджия, Сантаджело, Стевънс, Спинели и други колекции.
Важното възстановяване и обновяване на сградата, започнато през 2012 г., ще позволи реализирането на глобална реорганизация на колекциите в съответствие с новите изложбени критерии, което ще позволи на колекции, които не са били изложени в продължение на десетилетия, да намерят постоянно място в музея. Експонати, с десетилетия изпълващи депозита на музея, като секцията Магна Греция, секцията Куме съставена от гръцки вази, са три пъти повече от тези, които са изложени, като заемат в момента три нива от в сутерена на сградата и едно на тавана.
През 2005 г. към музея е открита и секция Стационе Неаполис. В малките помещения на която, са изложени археологични находки произлизащи от изкопите за тунелите на градското метро.
Строителството на сградата започва през 1586 г. като сграда за нуждите на кавалерията. Изградена е непосредствено до градската стена на Неапол, която е минавала там, където в наши дни се намират арките на Галерия Принцът на Неапол. Сградата на кавалерията е била много по-малка от сегашната музейна сграда, а основният ѝ вход е бил от запад, на улица „Санта Тереза дел Скалци“, където и в наши дни се виждат част от стената и двете базалтови колони на входа. Работата по строителството е продължителна и бавна поради липсата на вода в района.
През 1612 г. вицекралят на Неапол дон Педро Фернандес де Кастрото решава да прехвърли в недовършената сграда Неаполитанския Кралски Университет за изследвания, намирал се в манастира Сан Доменико Маджоре (Където от 1269 Тома Аквински е преподавал, а в края на XVI век са учили Джордано Бруно и Томазо Кампанела). Реконструкцията е възложена на архитекта Джулио Цезаре Фонтана, като в плана на сградата са включени, голям централен атриум, който да се отваря на юг (сегашният основен вход), затворен в дъното от голяма апсидна зала, предназначена за тържествени срещи и осветена от някои големи прозорци, а над атриума да бъде разположена голяма зала за библиотеката, симетрично разположени два четириъгълни двора, заобиколени от аркади, в които да се отворят различните класни стаи.
През 1759 г. на престола на кралство Неапол се възкачва Фердинанд IV. След като през 1767 г. изгонва йезуитите от кралството, през 1777 г. окончателно премества Университета за кралски изследвания в бившия манастир „Спасителя“ и решава да прехвърли в освободената сграда „Музея Херколан“ от двореца в Портичи, „Музея Фарнезе“ от двореца Каподимонте, както и библиотеката, и Училището за изящни изкуства.
Проектът е предвиждал ясно разделение между различните ядра в музея, „Музея Херколан“ около западния двор на приземния етаж, в източния двор „Музея Фарнезе“, докато помещенията на приземния етаж са били предназначени от едната страна за библиотекаря и за зала за реставриране, а от другата страна академиите. Големият салон на първия етаж е бил предназначен да побере библиотеката.
Между 1786 и 1788 Фердинанд IV успява, въпреки протестите и опозицията на папа Пий VI, да прехвърли от Рим в Неапол богатата и важна Колекция Фарнезе с антики, наследени от баба му Изабела Фарнезе, което прехвърляне изисква проект за разширяване на музея.
През 1816 г. Фердинанд IV се връща в Неапол, вече като Фердинанд I де Бурбон, крал на Двете Сицилий и на 22 февруари 1816 г. тържествено открива Кралския музей Бурбони. По този случай Антонио Канова изработва скулптура изобразяваща краля, която в наши дни се намира в ниша, над вътрешните стълби на музея.
На 17 март 1861 г. е обявено Обединението на Италия. Същата година музеят става собственост на държавата и приема името Национален музей.
Поради непрекъснатото нарастване на книгите, археологическите находки и произведенията на изкуството, за които пространството в музея на недостатъчно, между 1862 и 1864 г. се стига до решение да бъдат преместени академиите, като за целта са намерени други сгради в града. Така най-старият университет в света „Неаполитански университет Фридрих II“, създаден на 05 юни 1224 г. от Фридрих II (Свещена Римска империя) и „Академията за изящни изкуства в Неапол“, създадена 1752 г. от Карлос III, намират своите настоящи сгради.
През 1888 г. граф Едуардо Лучези Пали дарява на държавата своята богата и скъпа драматична библиотека, както и музикален архив, при условие, че не напускат Неапол, и че не бъдат разчленявани. През 1892 г. министър Паоло Бозели отделя залите 83, 84 и 85, за дарението на графа. Графът със свои средства реконструира залите, изографисфва тавана и транспортира дарението си в сградата на музея. Въпреки всичко, поради липса на пространство, през 1925 г. библиотеката дарена от графа, бива преместена с министерска заповед в Националната библиотека, намираща се в Кралския дворец в Неапол.
Сградата на музея почти не е засегната от бомбардировките в района между 1940 и 1943 г., със сигурност благодарение на специално боядисания за целта покрив, което прави невъзможно идентифицирането на целта. Въпреки предпазните мерки, нацистите опитват да превземат музея, но археологът Амедео Маюри с риск за живота си, успява да спаси сградата. Във върховата фаза на войната, когато за четирите дни Неапол, единствен в Европа се освобождава от нацистите само със собствени сили, защитата на музея се дължи единствено на Амедео Маюри, който се барикадира в музея и осуетява достъпа до него.
След края на войната, възстановяването на музея е било дълго и трудно. Статуите са били затрупани под чували пълни с пясък, картините опаковани в каси, ценните малки предмети изпратени във Ватикана, Рим, някои от картините откраднати от нацистите и скрити в Залцбург са върнати през 1947 г. Всичкото това национално богатство е трябвало да бъде разопаковано, почистено, реставрирано и изложено отново. Чак през 1953 г. всички експонати от музея са били готови, за да бъдат изложени. През 1957 г. се взима решение картините да бъдат преместени в Музей Каподимонте. Опразнените зали са попълнени с множество археологически находки, изнесени от депозитите и музеят става само археологически.
В продължение на няколко години е проведена усилена работа, за да се подобри оформлението на всички колекции, с цел музеят да бъде напълно подреден, приличен и използваем за олимпиадата през 1960 г., събитие, което ще привлече много посетители.
През всичките тези години на подреждане и оформление на музея, паралелно е извършвана и друга дейност, невидима за посетителя, но изключително важна, а именно описване на инвентара, както изложения, така и този в депозитите.
Цялостната реорганизация на музея през последните години не само предвижда реорганизиране на отделните колекции, но и тяхното продуктивно експониране в сградата. Най-общо казано, от 2013 г. многобройните колекции на музея се събират в седем Раздела (осем по отношение на външната Неаполис), подредени по следния начин.
| Външно | Стационе Неаполис: археолигически находки произлизащи от изкопите за тунелите на градското метро |
|---|---|
| Подземно | Египетска колекция |
| Епиграфска колекция | |
| Приземен етаж | Колекция Фарнезе: склуптури, бюстове и камеи (в галериите и залите на източното крило) |
| Колекция Помпей: статуи произхождащи от Помпей, Херкулан и от археологически обекти в Кампи Флегрей (в галериите и залите на западното крило) | |
| Първи етаж | Колекция Помпей: Мозайки |
| Колекция Помпей: Секретната стая | |
| Нумизматика | |
| Втори етаж | Залата на слънчевия часовник |
| Колекция Помпей: фрески, глинени съдове, стъкла, керамика, сребро, слонова кост, находки от Храма на Изида Помпей и Модел на Помпей (в галериите и залите на източното крило) | |
| Топографски сектор с хронологичена последователност: Праистория, Енеолитна епоха, Бронзова епоха, Желязна епоха, Куме, Иския Неаполис, Вила деи Папири (в галериите и залите на западното крило, външна страна) | |
| Топографски сектор с: Етруски, Итали в Кампания, Магна Греция (в галериите и залите на западното крило, вътрешна страна) |
Разделите на музея са различни, много от които са родени от струпвания на археологически находки, или дарения от малки колекции. По-долу е даден списък с археологически находки, принадлежащи на:
1. Колекция Фарнезе – от зала 1 до зала 29
включително
Скулптури от двореца Кампо деи фиори – зали 1 и 7
Скулптури от двореца Фарнезе – от зала 2 до зала 6
включително
Скулптури от градините на Фарнезе и от Вила Мадама – зала
8
Скулптури от Баните на Каракала – от зала 11 до зала 16
включително
Скулптури от Вила Фарнезина – от зала 25 до зала 28
включително
Галерия на императорите – зала 29
Камеи – зали 9 и 10
2. Колекция Помпей
Статуи от Кампания – зали 35 и 45
Мозайки – от зала 57 до зала 61 включително и зали 63 и
64
Секретната стая – зали 62 и 65
Фрески – от зала 66 до зала 87 включително
Сребърни съдове – зала 89
Слонова кост и керамика – зала 88
Бронзови съдове – зала 87
Стъклени съдове – зали 85 и 86
Храмът на Изида – от зала 79 до зала 84 включително
Вила деи Папири – от зала 114 до зала 117 включително
Модел на Помпей – зала 96
3. Топографска колекция
Праистория – зала 127
Бронзовата и желязната епохи – зала 127
Куме – зала 126
Иския – зали 124 и 125
Неаполис – от зала 118 до зала 120 включително
Магна Греция – от зала 137 до зала 143 включително
Етруски и Итали в Кампания – от зала 130 до зала 136
включително
4. Египетска колекция – от зала 18 до зала 23
включително
5. Епиграфска колекция – от зала 150 до зала 155
включително
6. Нумизматична колекция – от зала 51 до зала 56
включително
7. Залата на слънчевия часовник
8. Стационе Неаполис – намира се извън сградата на музея
