Палацо Векио (от италиански: Palazzo Vecchio, буквално Старият дворец) е една от най-значимите сгради във Флоренция, Италия.
Строежът ѝ е започнат през 1299 г. и носи отличителните белези на готическата архитектура. Старото ядро на сградата е издигнато от Арнолфо ди Камбио.
Дворецът е увенчан от издадена еркерно покрита галерия със зъбци, подобно на крепост. Над корпуса на двореца се извисява зъбчатата кула Арнолфо (наречена на името на архитекта, който я завършва към 1310 г.). Рустицираните масивни стени са украсени от три тънки корниза и бифорни прозорци, придаващи на палацото хармония и пропорционалност. На фасадата са поставени градските гербове и монограма на Исус Христос.
През XVI в. дворецът е преустрояван от Вазари, а през XVII - от Буонталенти. При Козимо I от 1540 г. нататък става резиденция на Медичите. От 1865 до 1871 г., когато Флоренция е столица на кралството, в двореца се помещава Палатата на депутатите и Министерството на външните работи. От 1872 г. до наши дни е сграда на общината. Вътрешният двор добива ренесансовия си вид през 1470 г. по проект на Микелоцо.
В сградата има различни и красиво декорирани стаи — най-забележителните сред тях са Залата на лилиите и Стаята на стихиите.
