Паметниците на Съветската армия в България са издигнати в по-големите градове на страната по различно време в периода 1945-1989. На места паметниците на Съветската армия (особено когато статуята е само на един войник) са наричани "Альоша".
Паметникът на Альошата в Бургас изобразява съветски войник с издигната към небето лява ръка. Той се намира на централния бургаски площад Тройката.
Паметникът в Плевен е изобразявал изправен съветски войник, загърнат в наметало. Наричан е "Альоша". Намирал се е в идеалния център на града, на т.нар. Стара главна в близост до общината и Мавзолея-костница. Премахнат е през 1991 година по време на управлението на СДС. Нарязан е на парчета и по-късно претопен.
Известно време постаментът му остава празен, докато през 1999 не е ремонтиран и превърнат под ръководството на тогавашния кмет Румен Петков в паметник на загиналите за свободата на Плевен.
Паметникът на Съветската армия в Пловдив (скулптор - Васил Родославов) е най-известният в България паметник, носещ прозвището Альоша. Издигнат е на едно от известните седем тепета на Пловдив - Бунарджик. Разположен е в непосредствена близост до паметника на освобождението на Пловдив от османско РОБСТВО. Изобразява изправен съветски войник, държащ автомат модел "Шпагин" с цевта надолу. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи "Слава на непобедимата съветска армия освободителка".
До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки, около които се развива естествената растителност на тепето. Паметникът е като цяло запазен.
Неколкократно са предприемани опити за премахване на пловдивския Альоша, но до момента те остават безуспешни.
Паметникът изобразява изправен съветски войник, държащ знаме в лявата си ръка, като е опрял дръжката му до нозете си. На постамента са поставени петолъчка и надпис. На гърба на паметника има цитат от Георги Димитров: "Дружбата със СССР е нужна на България така както въздуха и слънцето за всяко живо същество. "
Паметникът на Съветската армия е разположен извън града, на едно от възвишенията, обграждащи Сливен. Представлява каменен масив под формата на пантеон.
Паметникът се намира в идеалния център на града, на булевард "Цар Освободител", между Орлов мост и Софийския университет, в началото на Борисовата градина. Издигнат е през 1954 година, като ръководител на творческия колектив е архитект Димитър Митов. Започва с две скулптурни композиции откъм булеварда и преминава през гранитен плочник, ограден с метални отливки на големи дъбови венци. Постаментът е обграден с бронзови барелефи от трите страни. Скулптурната група включва ликуващ съветски войник с вдигнат автомат, от двете страни на когото са застанали жена и мъж - съответно селянка и работник от България.
През 1993 година Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахването на паметника. Въпреки това, опитите за реализиране на решението търпят неуспех.
Паметникът не е поддържан от общината и е подложен на системен вандализъм. Станал е и традиционно място за събиране на младежи.
Левите сили в София традиционно празнуват годишнината от 9 септември 1944 на паметника. Също така, русофилски дружества отбелязват там годишнините от 9 май 1945.
Надписът, гласящ "На съветската армия освободителка от признателния български народ" [1] по начало бе изписан със заковани в гранита месингови букви. През 90-те години те са изтръгнати, обаче в началото на XXI-ви век се намира финансиране надписът да бъде възстановен. Той бива изписан наново, този път издълбан в гранита.
Паметникът е разположен близо до Военният клуб в парк Аязмото.
В периода на еднолично управление на БКП паметниците на Съветската армия са смятани за символи на българо-съветската дружба и на благодарността за участието на Съветската армия за налагането на тоталитарната социалистическата ситема в България. След промените от 1989 година те са оценявани предимно негативно, поради факта, че са изградени от комунистическия режим, обявен със закон за престъпен, както и поради факта, че възхваляват армия, която на практика е окупирала България. Освен това на сериозна критика са подложени и естетическите им качества.
Под натиска на някои десни политически сили, в началото на 90те години някои от паметниците са премахнати. Други, сред които този в София, остават на мястото си, но са оставени без грижи по поддръжката от страна на общинските власти.