Памуккале (Türkçe. Pamukkale, в превод - Замък от памук) е известен турски курортен малък град във вилаета Денизли, отстоящ на 30 км северно от град Денизли, но също така и удивителен природен феномен в околностите на градчето. Водни струи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. В това живописно място действието на горещите извори, съдържащи калциев окис, довежда до образуването на варовикови отлагания върху скалистите тераси. Горещите извори Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 37 C излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление, замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете.
До платото на Хиераполис се стига по долината на река Меандър.
Хиераполис - Памуккале е един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Близо до Памуккале се намират развалините на Хиераполис, основан през 190 пр.н.е. от династията на Аталидите - владетелите на Пергамон. Градът бил популярен сред римляните, страдащите от кожни болести и ревматизъм. Водата на един от горещите извори, който извира от пещера, отделя зловонни, дразнещи очите газове. Древногръцкият историк и географ Страбон пише, че за броени мигове те биха убили дори бик. Местните жители вярвали, че газовете са диханието на зли духове. Отдалече тази белоснежна маса създава илюзията за огромна памукова плантация или за замръзнал водопад.