Европейският парламент, Европарламентът или ЕП е единствената пряко избирана институция, която представлява гражданите на Европейския съюз. Заедно със Съвета на Европейския съюз той осъществява законодателната власт на ЕС. Настоящият председател на Европейския парламент е италианският политик Антонио Таяни (ЕНП), който е избран на 17 януари 2017 г. за следващите 2,5 години.
ЕП представлява 500 милиона души, колкото е близо общото население на 28-те държави - членки на Европейския съюз. Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Членовете на Европейския парламент се избират чрез преки избори на всеки 5 години. Парламентът се състои от 751 депутати от втория по големина демократичен електорат в света след индийския и е най-големият международен електорат в света - 342 милиона избиратели през 2004 г. Институцията еволюира заедно със Съюза и съществува първоначално като Европейска парламентарна асамблея а по-късно е преименувана на Парламент.
На 19 март 1958 г. в Страсбург се провежда първото заседание на Европейската парламентарна асамблея. Тя включва 142 членове, които са излъчени от националните парламенти на страните членки, и в нея се говори на четири езика. Повече от петдесет години по-късно в Европейския парламент заседават 751 членове, а официалните езици са 24. Институцията разполага с изключително важни законодателни, бюджетни и контролни правомощия.
Всичко започва с Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Подписан от шест държави, той влиза в сила на 25 юли 1952 година. С него се полагат основите на Общността и се създават следните институции: Върховен орган, Обща асамблея, Съвет на министрите, Съд и Консултативен комитет.
След влизането в сила на Договорите от Рим през 1958 г. и създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) е решено Общата асамблея да бъде наистина обща и за трите Общности. По същото време тя се преименува на „Европейска парламентарна асамблея“, а от 30 март 1962 г. – на „Европейски парламент“ (наименование, което се вписва официално в Единния европейски акт от 1986 г.).
Основните задължения на Европейския парламент са: определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани, и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите (28 национални правителства на ЕС) в система, подобна на двукамарна. Парламентът има също правомощия за контрол или надзор над останалите институции на ЕС: той наблюдава как те работят и как изразходват парите на данъкоплатците. И накрая, но не на последно място, Парламентът действа като проводник на тревогите на обществеността и може да поставя нови въпроси за разглеждане в европейския политически дневен ред.
Общите избори за ЕП на ЕС в състав от 25 страни се провеждат през юни 2004 г. България и Румъния, които влизат в ЕС на 1 януари 2007 г., пряко избират своите евродепутати през 2007 г. - България на 20 май, а Румъния - на 25 ноември. Дотогава временно изпълняват функциите им предишните наблюдатели (с някои персонални промени). До средата на 2009 г., когато е края на мандата на Европарламента, България има 18 евродепутата, а Румъния - 35.
Държавите, които имат най-много представители в Европарламента, са: Германия (99), Франция, Италия и Великобритания (по 78), Испания и Полша (по 54), Румъния (35), Нидерландия (27), Белгия, Чехия, Гърция, Унгария и Португалия (по 24), Швеция (19), Австрия и България (по 18).
Евродепутатите не образуват национални фракции, а се групират по политически признак. Най-голяма е групата „Европейска народна партия - Европейски демократи“ (ЕНП-ЕД) с 275 евродепутати, следвана от групата „Прогресивен алианс на социалистите и демократите“ (С&Д) с 217 члена, Алианса на либералите и демократите за Европа със 104, групата на Съюза „Европа на нациите“ с 44, групата на Зелените / Европейския свободен алианс с 42 и др.
В началото на 2007 крайно десните, които дотогава са "незаписани", образуват своя група в ЕП, наречена „Идентичност, традиция и суверенитет“ (ИТС). В нея участват 20 евродепутата от 7 страни членки, в това число и България. През ноември 2007 г. обаче групата се разпада. Петимата евродепутати от румънската партия "Велика Румъния" се оттеглят от ИТС поради обидно за румънците изказване на италианската евродепутатка Алесандра Мусолини. По-късно същата партия губи местата си в ЕП, тъй като не успява да преодолее 6-процентната бариера на изборите в Румъния.
Изборите за Европейски парламент през 2014 година в държавите - членки на Европейския съюз се провеждат от 22 до 25 май. Откакто Хърватия се присъединява към ЕС през юли 2013 г., членовете на Европейския парламент са 766, но този брой е намален на 751 при изборите през 2014 г. и остава на това равнище завбъдеще. Членовете на ЕП представляват над 500 милиона граждани в 28 държави членки. Съгласно Договорите на ЕС местата се разпределят между различните държави въз основа на принципа на дегресивната пропорционалност, което означава, че държавите с по-многобройно население имат повече места от онези с по-малобройно население, но последните имат повече места, отколкото би предполагало строгото прилагане на пропорционалността.
Ежемесечните пленарни заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, Франция, а извънредните и допълнителни заседания - в Брюксел, Белгия. Европарламентът има офиси и в Люксембург. Съществува безпокойство по отношение на разходите, които се отделят за преместването на парламента и депутатите от едно място на друго по няколко пъти в годината.
Макар че обичайно Брюксел се възприема като столица на Европейския съюз, тъй като в нея са седалищата на изпълнителните му органи - Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз, в нарочен протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в Страсбург. Затова понякога неофициално го наричат "Парламента от Страсбург", като някои подразбират Страсбург като демократичната столица на Европа и го противопоставят на бюрократичното начало в Брюксел. От практически съображения обаче цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комитети протичат в Брюксел. Нещо повече, Секретариатът на Европейския парламент (администрацията му), в който работят мнозинството от административните служители на ЕП, е разположен в Люксембург (преди години тук са се провеждани и пленарните сесии).
В резултат на това парламентът прекарва всеки месец 4 дни в Страсбург, където текат окончателните пленарни сесии и гласувания. Понякога пленарни сесии се провеждат и в Брюксел.
На няколко пъти Европейският парламент е предлагал да получи правото сам да определя мястото на своите седалища и по този начин да прекрати системата с двете седалища, но това е до голяма степен политически въпрос и в няколко последователни договора европейските страни членки продължават да не му отстъпват това право. Макар че все пак са се отказали от третото седалище в Люксембург още преди 20-на години, спорът между Белгия (Брюксел) и Франция (Страсбург) за основно седалище на парламента продължава. Това обаче е свързано със значителни трудности и разходи - за редовното преместване на документация и оборудване между двата града (отстоящи на 400 км един от друг) са необходими 10 големи камиона и 30 работници. Освен това общо около 5 000 души, свързани с работата на парламента, също пътуват - самите депутати, техните съветници, служителите и журналистите. Разходите се оценяват на около 200 милиона евро годишно. Повечето от депутатите са против използването на седалището в Страсбург и през годините са предприемали различни инициативи за определянето на Брюксел като единствено седалище. Последната такава инициатива вече е събрала над 1 милион подписа от граждани на Европа на www.oneseat.eu.