„Петерхоф“ (на руски: Петергоф, от нидерландски Peterhof, в превод: „дворът на Петър“), предишно име „Петродворец“ (1944 - 1997), е дворцово-парков ансамбъл, разположен на южния бряг на Финския залив. Намира се в едноименния град Петерхоф (бивш Петродворец) на 29 километра от Санкт Петербург.
Основан е от царя обединител и първи император на Русия Петър I през 1710 година. Строителството на парка продължава до 1755 г.
Построен е в стил барок, присъстват обаче и елементи на класицизъм, необарок и неоготика. Дворецът заедно с целия архитектурен и парков комплекс около него е част от културното наследство на Руската федерация и е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Парковете са изпълнени с множество фонтани, преливащи от един стил и период на изкуството в друг. Фасадите на всички сгради в „Петерхоф“ са пищни и богато украсени.
Ансамбълът е вдъхновен от френския Версай, но според критиците в много отношения дори го надминава. Свързващата сила между всички паркове и градини е водата – връзката между живата природа и архитектурата. В рамките на този културен паметник се помещават голям брой произведения на изкуството.
Решението за създаването на извънградска резиденция Петър I взима през 1705 г. Съхранените скици, укази и отметки по документите на императора дават възможност да се твърди, че общата концепция на дворцовия комплекс, а понякога и на детайлни разработки на отделни елементи в архитектурата и водоскочните съоръжения, му принадлежат.
През август 1723 г. се състоява тържественото откриване на „Петерхоф“. По онова време е планиран и Долният парк, прокопан е Морският канал, част от фонтаните действат, привършени са горните палати, построен е „Монплезир“, почти е готов и павилионът „Ермитаж“, построени са повече от 20 дървени галерии и павилиони, перголи, Голямата каскада, Марлинският дворец, 16 големи фонтана.
