Пирин

Пирин е планина в България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914 м.). Най-старото познато име на планината е Орбелус - белоснежна, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун.

Етимология

Българите традиционно смятат, че името на Пирин идва от това на славянския бог Перун – повелителят на гръмотевиците.Шаблон:Факт Според тълкуването на акад. Вл. Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, и от хетската "перунаш".

Големина, положение, граници и дялове

Със своя най-висок връх Вихрен (2,914 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2,925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с вр. Елбрус (5,642 м), Алпите с вр. Мон Блан (4,808 м), Сиера Невада с вр. Муласен (3,479 м), Пиренеите с вр. Ането (3,404 м), Рила с вр. Мусала (2,925 м) и Олимп с вр. Митикас (2,919), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия - Етна (3,263 м). Площта на Пирин е 2585 квадратни километра, тоест тя е сравнително компактна малка планина, което се потвърждава и от голямата й средна височина - 1033 метра. Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41,2 и 41,9 градуса сев. ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг - Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката - от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в перпендикулярна посока е 40 километра (от град Сандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското.

От чисто научна (географска и геоложка) гледна точка Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен, които обаче са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност.

  • Северен Пирин е най-големият дял на планината и всъщност неговата същинска част. Той заема 74% от цялата планина, дълъг е общо 42 км. Простира се от Предела на север до Тодорова поляна на юг - седловина на централното било, висока 1883 м. Северен Пирин е най-посещаваната част, само той има алпийски характер, множество езера и значителен брой хижи и заслони. Тук се намират най-високите върхове, включително Вихрен — 2914 м. Северният дял е достатъчно голям, за да могат в него да се определят, макар и по-условно вътрешни малки дялове, съответстващи на четири части на Главното било и на четирите странични била - Мраморен дял (връх Вихрен), Северен централен дял (връх Бъндеришки чукар), Южен централен дял (връх Дженгал), Полежански дял (връх Голям Полежан), Каменишки дял (връх Каменица), Синанишки дял (връх Синаница) и дял Дебели рид (връх Ченгелчал).
  • Среден Пирин се простира между седловините Тодорова поляна и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м). Това е най-малкият (7%) и къс (7 км) дял, но най-високият му връх Ореляк достига 2099 метра. Той е мраморен красив връх, който, гледан от север прилича на орел с леко разтворени криле. На него има телевизионна кула. Останалите върхове са ниски (под 2000 м) и гористи. Среден Пирин е покрит почти изцяло с широколистни гори, изобилстващи от тъй наречения Пирински чай (Sideritis scardica). Тук има само две хижи - Попови ливади и Малина.
  • Южен Пирин е най-ниският и заоблен дял (връх Ушите - 1978 метра). Той заема 19% от планината и е дълъг около 11 км, колкото е и широк. Той е посещаван много слабо, няма туристически хижи. Плътно е покрит с иглолистни и широколистни гори. Изграден е от гранит в централните части и мрамор по периферията. На юг достига до Парилската седловина. Като част от Рило-Родопския масив, граничната планина Славянка се приема в Гърция за част от Пирин.

Геология и релеф

В структурно-геоложко отношение Пирин е хорст с гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), покрито главно от стари метаморфни скали. Като планина се оформя в средата на терциера. Издигането е прекъсвано от продължителни спокойни периоди. В началото на кватернера едновременно с издигането настъпва заледяване на Пирин. Според някои изследователи има дори две заледявания, при които границата на вечният лед е достигала до 2200-2300 м височина. Именно тези заледявания са оформили окончателно релефа на Пирин преди 18 000 години и са довели до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени (Стражите, Дончовите караули, Малкото конче), полета от морени и отвесни пропастни стени. Може да се каже, че именно тогава повечето гранитни върхове са понижили своята височина и са отстъпили водещото място на днешните мраморни първенци, които поради особеностите на мрамора остават много по-слабо засегнати от този процес. Резултат на заледяванията е и наличието на 35 циркуса, в които днес са останали красиви езера с ледников произход. Най-големи и ясно изразени са циркусите Василашки, Валявишки, Поповоезерен и Бъндиршки.

Ясно различимо е главното пиринско било, идващо от Рила, минаващо през Предела и през всички седловини чак до Парилската. То свързва отделните дялове на Пирин в едно цяло и придава логика на приетото разделение. На него са разположени някои от най-високите върхове. С доста завои то държи посока от северозапад на югоизток и освен това играе ролята на главен вододел между долините на Струма и Места. От него се отделят множество разклонения, но четири от тях са толкова големи, че дават лицето на планината - Синаншкото, Тодориното, Полежанското и Каменишкото. Синаншкото странично било се откланя при Муратов връх в посока югозапад; Тодориното - от връх Възела на север; Полежанското от връх Момин двор също на север (виж Полежански дял), а Каменишкото (виж Каменишки дял) - от връх Кралев двор на юг.

Главното било може да се раздели на четири части, които оформят поддялове на Северен Пирин. От Предела до местността Кабата е мраморната част на билото, която всъщност е мраморна само от връх Разложки суходол. От Кабата до Винарската порта е северната централна част, а от Винарската до Демиркапия - южната централна част на билото. От тези две централни части се отделят четирите основни странични била. Накрая на юг отива тъй наречения Дебели рид, който след връх Хлевен бързо се спуска към Среден Пирин.

Върхове

В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришкият чукар - 2732 м.

Връх Височина [м] Дял
Вихрен 2914 Главно било
Кутело 2908 Главно било
Бански суходол 2884 Главно било
Голям Полежан 2851 Полежанско странично било
Каменица 2822 Каменишко странично било
Малък Полежан 2822 Полежанско странично било
Баюви дупки 2820 Главно било
Голяма стража 2800 Полежанско странично било
Малка стража 2790 Полежанско странично било
Яловарника 2763 Каменишко странично било
Газей 2761 Полежанско странично било
Каймакчал 2753 Полежанско странично било
Голяма Тодорка 2746 Тодорино странично било
Бъндеришки чукар 2732 Главно било
Дженгал 2730 Полежанско странично било
Момин двор 2723 Главно било
Котешки чал 2715 Собствено странично било
Малка Тодорка 2712 Тодорино странично било
Ченгелчал 2709 Главно било
Дисилица 2700 Полежанско странично било
Каменишка кукла 2690 Каменишко странично било
Куклите 2686 Каменишко странично било
Башлийски чукар 2670 Собствено странично било
Муратов връх 2669 Главно било
Джано 2668 Главно било
Безбог 2645 Полежанско странично било
Сиврия 2593 Собствино странично било
Синаница 2516 Синанишко странично било

Седловини

За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти. Най-важните порти подредени по височина са:

Седловина Височина [м] Маршрут
Кралевдворска дясна порта 2616 хижа Тевно езеро-хижа Пирин
Кралевдворска лява порта 2616 хижа Тевно езеро-хижа Безбог
Тодорина порта 2575 хижа Вихрен-хижа Демяница
Башлийска порта 2530 хижа Вихрен-хижа Беговица
Мозговишка порта 2520 хижа Демяница-хижа Тевно езеро или Беговица
Бъндеришка порта 2499 хижа Вихрен-хижа Синаница
Дженгалска порта 2489 хижа Безбог-хижа Демяница
Беговишка порта 2476 хижа Демяница или Тевно езеро-хижа Беговица
Демиркапия 2475 хижа Гоце Делчев-хижа Пирин
Винарска порта 2445 хижа Демяница-хижа Яне Сандански
Синанишка порта 2426 хижа Яне Сандански, Беговица или Вихрен-хижа Синаница

Води

Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество скокове и бързеи. Има три по-изявени водопада - Попинолъшкият, който е висок 12 м, Демянишки скок (11 м) и Юленски скок (9 м). Вододелът между водосборните басейни на Струма и Места минава по централното пиринско било.

Реки

По-важни реки, които се вливат в Места, са:

  • Изток, която тече през Разложкото поле и в нея се вливат Глазне (формирана от реките Бъндерица и Демяница), Бялата река и др.
  • Плешка река, чийто приток е Дисилица и която минава през град Добринище
  • Безбожка река
  • река Ретиже, която тръгва от Поповото езеро
  • реките Каменица, Брезница и Корница

По-важни реки, които се вливат в Струма, са:

  • Влахина река, която тръгва от едноименните езера и събира в себе си водите на реките Георгийца и Синаница
  • Санданска Бистрица, в чиято голяма долина тя се формира от сливането на Мозговица, Беговица, Башлийца, Сърчалийца и Арнаутдере, а после минава през град Сандански
  • Мелнишка река
  • Пиринска Бистрица, която тръгва от Митровото и Аргировото езеро под името Демиркапийска река, след това минава през хижа и село Пирин и за кратко разстояние е граница на България с Гърция

Езера

Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 186, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро - Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро - Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връх Мусала.

Най-големите и важни езерни групи са:

Езерна група Брой езера
Попови езера 11
Кременски езера 5
Бъндеришки езера 16 (заедно с Муратовите езера)
Василашки езера 12 (заедно с Тодорините езера)
Валявишки езера 10
Чаирски езера 9
Влахини езера 5
Самодивски езера 3
Малокаменишки езера 20 (но от тях някои пресъхват)
Превалски езера 4
Башлийски езера 4
Типицки езера 3
Влашки езера (Митрово и Аргирово езеро) 2
Брезнишки езера 3

Има и много отделни езера,които не са част от езерни групи - Безбожкото, Даутовото, Синанишкото и други.

Към водите трябва да се причислят и останалите малки снежници (целогодишно неразтапящ се сняг) в Големия Казан под връх Вихрен (90х40 м) и в циркусите Бански Суходол и Баюви дупки.

Езеро Площ (дка) Надморска височина (м) Дълбочина (м)
Попово езеро 123,6 2234 29,5
Долно Кременско езеро 98,0 2304 27,0
Голямо Валявишко езеро 85,1 2280 18,9
Горно Кременско езеро 66,1 2354 13,6
Рибно Бъндеришко езеро 65,0 2190 12,2
Тевно Василашко езеро 63,9 2362 29,0
Голямо Влахино езеро 63,4 2302 13,4
Тевно езеро 60,0 2512 4.0
Дълго езеро 45,5 2310 10,0
Голямо Георгийско езеро 39,6 2294 40.0
Горно Полежанско езеро 2.2 2715
Горно Газейско езеро 11.5 2642 4.0
Плешиво езеро 3.0 2592
Горно Брезнишко езеро 13.5 2579
Долно Тодорино езеро 6.7 2511 3.7
Горно Башлийско езеро 2461
Долно Полежанско езеро 12.0 2462
Дъговидно Василашко езеро 11.0 2268 10,4
Синанишко езеро 10.0 2181 11,5

Природа

Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити - растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой - пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много от растенията са редки и защитени, като например познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса - горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дървета бял и черен бор, мура, ела, обикновен смърч и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва субалпийският пояс, в който доминират храстите клек и хвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на алпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесовъда Коста Байкушев. През 1897 година той изследва дървото с тръбна сонда и изчислява възрастта му на 1200 години. Приблизителните ѝ размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.

Още по-голямо е богатството на животински видове. Познати са над 2000 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, стоножки, насекоми, охлюви) и почти 250 вида гръбначни. От последните преобладават птиците (177 вида) и бозайниците (45 вида), а рибите са само 6 вида. Много от тези животни са застрашени и се нуждаят от специална защита - скален орел, трипръст кълвач, планински кефал, шипоопашата костенурка. Най-често могат да се срещнат дива коза, сърна, мечка, вълк, лисица, орел, сокол, глухар и др.

За защита на това богатство през 1962 е създаден национален парк "Вихрен", който през 1975 е преименуван на "Пирин". Площта му е 40 332 хектара. Паркът опазва голяма част от горите от бяла и черна мура и храсталачните гори от клек в България. Тук е най-голям броят на ендемичните, застрашени и редки растения в българска защитена територия. Резерватите "Баюви дупки-Джинджирица" (1934 г. - един от най-старите в България) и "Юлен" (1994 г.) заемат 15 % от парка. През 1983 г. Пирин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Хижи и маршрути

Поради малките си размери в Пирин има сравнително малко места за подслоняване на туристи. Хижите, като под това се разбира всяка сграда, която се стопанисва от човек и преспиването се заплаща, са общо 13. Първите хижи са построени още през 20-те и 30-те години, но те вече не се използват, тъй като край тях са построени нови. Ето списък на хижите с надморската височина, местата за преспиване и годината на построяване (първите хижи).

Хижа Надморска височина Места Година на построяване Местоположение
Предел 1040 30  ? Северен Пирин
Бъндерица 1810 95 1926 Северен Пирин
Вихрен 1950 196 1941 Северен Пирин
Яворов 1740 70 1933 Северен Пирин
Синаница 2190 49 1979 Северен Пирин
Демяница 1895 217 1932 Северен Пирин
Яне Сандански 1230 44 1930 Северен Пирин
Беговица (Каменица) 1750 90 1966 Северен Пирин
Тевно езеро 2512 30 1972 Северен Пирин
Пирин 1640 78 1934 Северен Пирин
Безбог 2236 160 1960 (новата хижа - 1985) Северен Пирин
Гоце Делчев 1412 150 1950 Северен Пирин
Попови ливади 1412 78 1964 Среден Пирин
Малина 1674 68  ? Среден Пирин
Заслон Кончето - най-високият заслон в България 2760 10 1955 Северен Пирин
Заслон Казана (в Големия Казан) 2445 5 1957 Северен Пирин
Заслон Спано поле 2050 20  ? Северен Пирин

Туристическите пътеки са многобройни и съществуват най-различни варианти за движение. Някои от маршрутите, които се считат за основни, са маркирани с определен цвят. Те свързват както хижите, така и изходните пунктове. Изходни пунктове, от които може да се навлезе в Пирин, са: град Банско (по асфалтов път или пътека до хижите Бъндерица и Вихрен, а по асфалтов и почвен път до хижа Демяница), град Добринище (по асфалтов път до хижа Гоце Делчев, а по пътека или с лифт до хижа Безбог), град Разлог (по път и пътека до хижа Яворов), град Сандански (по асфалтов път до хижа Сандански и по почвен - до хижа Беговица), град Мелник (по почвен път или пътека до хижа Пирин).

Туристически Маршрути

Номер Цвят маркировка Начало Край Междинни точки
Маршрут № 1 червена Предел х. Попови ливади х. Яворов 5:30 ч.; х. Вихрен 15:30 ч.; з-н Тевно езеро 22:00 ч.; х. Пирин 24:30 ч.; х. Попови ливади 31:30 ч.
Маршрут № 2 жълта Разклон за Бетоловото на пътя Симитли-Банско Кресна х. Яворов 2:30 ч.; Суходолски превал 4:00 часа; м. Пещерата ??:?? ч.; м. Върбите ??:?? ч.; Кресна ??:?? ч.
Маршрут № 3 жълта Банско х. Яне Сандански х. Бъндерица 4:00 ч.; х. Вихрен 4:30 ч.; х. Яне Сандански 10:00 ч.
Маршрут № 4 синя Банско х. Яне Сандански х. Демяница 4:00 ч.; х. Беговица 9:30 ч.; х. Яне Сандански 11:00 ч.
Маршрут № 5 зелена Добринище Мелник х. Гоце Делчев 2:30 ч.; х. Безбог 5:00ч.; х. Пирин 10:30 ч.; Мелник 15:30 ч.
Маршрут № 6 кафява м. Пещерата х. Пирин х. Синаница 2:30 ч.; х. Беговица 9:00 ч.; х. Пирин 14:00 ч.
Маршрут № 7 зелена х. Бъндерица Премката между Вихрен и Кутело - 2:30 ч. -
Маршрут № 8 синя х. Вихрен х. Синаница - 4:00 ч.; През Бъндеришка порта и Голямо Спано поле
Маршрут № 9 зелена х. Вихрен х. Демяница - 4:00 ч. През Премката при Малка Тодорка
Маршрут № 10 зелена Долно Превалско езеро м. Башлийца - 2:00 ч. През Чаира
Маршрут № 11 жълта х. Демяница х. Безбог - 4:30 ч. През Валявишки езера и Джангалска порта
Маршрут № 12 жълта х. Беговица х. Пирин - 4:30 ч. През разклона за Беговишко езеро и Башмандра
Маршрут № 13 синя х. Пирин х. Попови ливади х. Малина 1:45 ч.; х. Попови ливади 6,15 ч.

Външни препратки

Шаблон:Commonscat

Изброени в следните категории:
Публикувай коментар
Съвети
Daria Nor
1 march, 2014
Beautiful views!!
T Desir
18 march, 2016
Many trails
Zach McDonald
25 july, 2013
Its all greek to me! :)
Oxana
26 october, 2014
Офигенно красивые виды, чистый воздух!
Nikolay Grigorov
7 march, 2014
Най-красивата българска планина!

Хотели в близост

Виж всички хотели Виж всички
Hotel Pirin

изходен $64

Hotel Bansko

изходен $54

Evelina Palace Hotel

изходен $38

Momini Dvori Boutique Hotel

изходен $48

Hotel Sofia

изходен $53

House Lila

изходен $37

Препоръчителни забележителности наблизо

Виж всички Виж всички
Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Вихрен

Vihren (Bulgarian: Вихрен) is the highest peak of Bulgaria's Pirin

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Попинолъшки водопад

Попинолъшки водопад е водопад, който се намира в Северен Пирин . Во

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Пирин (парк)

Национален парк „Пирин“ обхваща по-голямата част от планината

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Кресненски пролом

Кресненският пролом, известен още и като Кресненското дефиле, е п

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Роженски манастир

Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринска Македония

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Кордопулова къща

Кордопуловата къща в Мелник, наричана още Цинцаровата къща, е построе

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Влахина

Влахина (на македонски литературен език: Влаина) е гранична план

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Рилски манастир

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозапа

Подобни туристически атракции

Виж всички Виж всички
Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Çamlıca Hill

Çamlıca Hill (Turkish: Çamlıca Tepesi), aka Big Çamlıca Hill (Turk

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Üetliberg

The Üetliberg (also spelled Uetliberg, pronounced Шаблон:IPA in Zür

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Top of Mt. Takao (高尾山頂)

Top of Mt. Takao (高尾山頂) е туристическа атракция, един от на

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Гелерт (хълм)

Хълмът Гелерт (на унгарски: Gellért-hegy, на немски: Blocksberg, на л

Добави в списъка с желания
Бил съм тук
Посетена
Lysá hora

Lysá hora (Czech pronunciation: ]; Polish: Łysa Góra; German: Lys

Виж всички подобни места