Пирин е планина в България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914 м.). Най-старото познато име на планината е Орбелус - белоснежна, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун.
Българите традиционно смятат, че името на Пирин идва от това на славянския бог Перун – повелителят на гръмотевиците.Шаблон:Факт Според тълкуването на акад. Вл. Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, и от хетската "перунаш".
Със своя най-висок връх Вихрен (2,914 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2,925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с вр. Елбрус (5,642 м), Алпите с вр. Мон Блан (4,808 м), Сиера Невада с вр. Муласен (3,479 м), Пиренеите с вр. Ането (3,404 м), Рила с вр. Мусала (2,925 м) и Олимп с вр. Митикас (2,919), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия - Етна (3,263 м). Площта на Пирин е 2585 квадратни километра, тоест тя е сравнително компактна малка планина, което се потвърждава и от голямата й средна височина - 1033 метра. Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41,2 и 41,9 градуса сев. ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг - Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката - от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в перпендикулярна посока е 40 километра (от град Сандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското.
От чисто научна (географска и геоложка) гледна точка Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен, които обаче са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност.
В структурно-геоложко отношение Пирин е хорст с гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), покрито главно от стари метаморфни скали. Като планина се оформя в средата на терциера. Издигането е прекъсвано от продължителни спокойни периоди. В началото на кватернера едновременно с издигането настъпва заледяване на Пирин. Според някои изследователи има дори две заледявания, при които границата на вечният лед е достигала до 2200-2300 м височина. Именно тези заледявания са оформили окончателно релефа на Пирин преди 18 000 години и са довели до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени (Стражите, Дончовите караули, Малкото конче), полета от морени и отвесни пропастни стени. Може да се каже, че именно тогава повечето гранитни върхове са понижили своята височина и са отстъпили водещото място на днешните мраморни първенци, които поради особеностите на мрамора остават много по-слабо засегнати от този процес. Резултат на заледяванията е и наличието на 35 циркуса, в които днес са останали красиви езера с ледников произход. Най-големи и ясно изразени са циркусите Василашки, Валявишки, Поповоезерен и Бъндиршки.
Ясно различимо е главното пиринско било, идващо от Рила, минаващо през Предела и през всички седловини чак до Парилската. То свързва отделните дялове на Пирин в едно цяло и придава логика на приетото разделение. На него са разположени някои от най-високите върхове. С доста завои то държи посока от северозапад на югоизток и освен това играе ролята на главен вододел между долините на Струма и Места. От него се отделят множество разклонения, но четири от тях са толкова големи, че дават лицето на планината - Синаншкото, Тодориното, Полежанското и Каменишкото. Синаншкото странично било се откланя при Муратов връх в посока югозапад; Тодориното - от връх Възела на север; Полежанското от връх Момин двор също на север (виж Полежански дял), а Каменишкото (виж Каменишки дял) - от връх Кралев двор на юг.
Главното било може да се раздели на четири части, които оформят поддялове на Северен Пирин. От Предела до местността Кабата е мраморната част на билото, която всъщност е мраморна само от връх Разложки суходол. От Кабата до Винарската порта е северната централна част, а от Винарската до Демиркапия - южната централна част на билото. От тези две централни части се отделят четирите основни странични била. Накрая на юг отива тъй наречения Дебели рид, който след връх Хлевен бързо се спуска към Среден Пирин.
В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришкият чукар - 2732 м.
Връх | Височина [м] | Дял |
---|---|---|
Вихрен | 2914 | Главно било |
Кутело | 2908 | Главно било |
Бански суходол | 2884 | Главно било |
Голям Полежан | 2851 | Полежанско странично било |
Каменица | 2822 | Каменишко странично било |
Малък Полежан | 2822 | Полежанско странично било |
Баюви дупки | 2820 | Главно било |
Голяма стража | 2800 | Полежанско странично било |
Малка стража | 2790 | Полежанско странично било |
Яловарника | 2763 | Каменишко странично било |
Газей | 2761 | Полежанско странично било |
Каймакчал | 2753 | Полежанско странично било |
Голяма Тодорка | 2746 | Тодорино странично било |
Бъндеришки чукар | 2732 | Главно било |
Дженгал | 2730 | Полежанско странично било |
Момин двор | 2723 | Главно било |
Котешки чал | 2715 | Собствено странично било |
Малка Тодорка | 2712 | Тодорино странично било |
Ченгелчал | 2709 | Главно било |
Дисилица | 2700 | Полежанско странично било |
Каменишка кукла | 2690 | Каменишко странично било |
Куклите | 2686 | Каменишко странично било |
Башлийски чукар | 2670 | Собствено странично било |
Муратов връх | 2669 | Главно било |
Джано | 2668 | Главно било |
Безбог | 2645 | Полежанско странично било |
Сиврия | 2593 | Собствино странично било |
Синаница | 2516 | Синанишко странично било |
За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти. Най-важните порти подредени по височина са:
Седловина | Височина [м] | Маршрут |
---|---|---|
Кралевдворска дясна порта | 2616 | хижа Тевно езеро-хижа Пирин |
Кралевдворска лява порта | 2616 | хижа Тевно езеро-хижа Безбог |
Тодорина порта | 2575 | хижа Вихрен-хижа Демяница |
Башлийска порта | 2530 | хижа Вихрен-хижа Беговица |
Мозговишка порта | 2520 | хижа Демяница-хижа Тевно езеро или Беговица |
Бъндеришка порта | 2499 | хижа Вихрен-хижа Синаница |
Дженгалска порта | 2489 | хижа Безбог-хижа Демяница |
Беговишка порта | 2476 | хижа Демяница или Тевно езеро-хижа Беговица |
Демиркапия | 2475 | хижа Гоце Делчев-хижа Пирин |
Винарска порта | 2445 | хижа Демяница-хижа Яне Сандански |
Синанишка порта | 2426 | хижа Яне Сандански, Беговица или Вихрен-хижа Синаница |
Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество скокове и бързеи. Има три по-изявени водопада - Попинолъшкият, който е висок 12 м, Демянишки скок (11 м) и Юленски скок (9 м). Вододелът между водосборните басейни на Струма и Места минава по централното пиринско било.
По-важни реки, които се вливат в Места, са:
По-важни реки, които се вливат в Струма, са:
Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 186, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро - Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро - Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връх Мусала.
Най-големите и важни езерни групи са:
Езерна група | Брой езера |
---|---|
Попови езера | 11 |
Кременски езера | 5 |
Бъндеришки езера | 16 (заедно с Муратовите езера) |
Василашки езера | 12 (заедно с Тодорините езера) |
Валявишки езера | 10 |
Чаирски езера | 9 |
Влахини езера | 5 |
Самодивски езера | 3 |
Малокаменишки езера | 20 (но от тях някои пресъхват) |
Превалски езера | 4 |
Башлийски езера | 4 |
Типицки езера | 3 |
Влашки езера (Митрово и Аргирово езеро) | 2 |
Брезнишки езера | 3 |
Има и много отделни езера,които не са част от езерни групи - Безбожкото, Даутовото, Синанишкото и други.
Към водите трябва да се причислят и останалите малки снежници (целогодишно неразтапящ се сняг) в Големия Казан под връх Вихрен (90х40 м) и в циркусите Бански Суходол и Баюви дупки.
Езеро | Площ (дка) | Надморска височина (м) | Дълбочина (м) |
---|---|---|---|
Попово езеро | 123,6 | 2234 | 29,5 |
Долно Кременско езеро | 98,0 | 2304 | 27,0 |
Голямо Валявишко езеро | 85,1 | 2280 | 18,9 |
Горно Кременско езеро | 66,1 | 2354 | 13,6 |
Рибно Бъндеришко езеро | 65,0 | 2190 | 12,2 |
Тевно Василашко езеро | 63,9 | 2362 | 29,0 |
Голямо Влахино езеро | 63,4 | 2302 | 13,4 |
Тевно езеро | 60,0 | 2512 | 4.0 |
Дълго езеро | 45,5 | 2310 | 10,0 |
Голямо Георгийско езеро | 39,6 | 2294 | 40.0 |
Горно Полежанско езеро | 2.2 | 2715 | |
Горно Газейско езеро | 11.5 | 2642 | 4.0 |
Плешиво езеро | 3.0 | 2592 | |
Горно Брезнишко езеро | 13.5 | 2579 | |
Долно Тодорино езеро | 6.7 | 2511 | 3.7 |
Горно Башлийско езеро | 2461 | ||
Долно Полежанско езеро | 12.0 | 2462 | |
Дъговидно Василашко езеро | 11.0 | 2268 | 10,4 |
Синанишко езеро | 10.0 | 2181 | 11,5 |
Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити - растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой - пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много от растенията са редки и защитени, като например познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса - горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дървета бял и черен бор, мура, ела, обикновен смърч и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва субалпийският пояс, в който доминират храстите клек и хвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на алпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесовъда Коста Байкушев. През 1897 година той изследва дървото с тръбна сонда и изчислява възрастта му на 1200 години. Приблизителните ѝ размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.
Още по-голямо е богатството на животински видове. Познати са над 2000 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, стоножки, насекоми, охлюви) и почти 250 вида гръбначни. От последните преобладават птиците (177 вида) и бозайниците (45 вида), а рибите са само 6 вида. Много от тези животни са застрашени и се нуждаят от специална защита - скален орел, трипръст кълвач, планински кефал, шипоопашата костенурка. Най-често могат да се срещнат дива коза, сърна, мечка, вълк, лисица, орел, сокол, глухар и др.
За защита на това богатство през 1962 е създаден национален парк "Вихрен", който през 1975 е преименуван на "Пирин". Площта му е 40 332 хектара. Паркът опазва голяма част от горите от бяла и черна мура и храсталачните гори от клек в България. Тук е най-голям броят на ендемичните, застрашени и редки растения в българска защитена територия. Резерватите "Баюви дупки-Джинджирица" (1934 г. - един от най-старите в България) и "Юлен" (1994 г.) заемат 15 % от парка. През 1983 г. Пирин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Поради малките си размери в Пирин има сравнително малко места за подслоняване на туристи. Хижите, като под това се разбира всяка сграда, която се стопанисва от човек и преспиването се заплаща, са общо 13. Първите хижи са построени още през 20-те и 30-те години, но те вече не се използват, тъй като край тях са построени нови. Ето списък на хижите с надморската височина, местата за преспиване и годината на построяване (първите хижи).
Хижа | Надморска височина | Места | Година на построяване | Местоположение |
---|---|---|---|---|
Предел | 1040 | 30 | ? | Северен Пирин |
Бъндерица | 1810 | 95 | 1926 | Северен Пирин |
Вихрен | 1950 | 196 | 1941 | Северен Пирин |
Яворов | 1740 | 70 | 1933 | Северен Пирин |
Синаница | 2190 | 49 | 1979 | Северен Пирин |
Демяница | 1895 | 217 | 1932 | Северен Пирин |
Яне Сандански | 1230 | 44 | 1930 | Северен Пирин |
Беговица (Каменица) | 1750 | 90 | 1966 | Северен Пирин |
Тевно езеро | 2512 | 30 | 1972 | Северен Пирин |
Пирин | 1640 | 78 | 1934 | Северен Пирин |
Безбог | 2236 | 160 | 1960 (новата хижа - 1985) | Северен Пирин |
Гоце Делчев | 1412 | 150 | 1950 | Северен Пирин |
Попови ливади | 1412 | 78 | 1964 | Среден Пирин |
Малина | 1674 | 68 | ? | Среден Пирин |
Заслон Кончето - най-високият заслон в България | 2760 | 10 | 1955 | Северен Пирин |
Заслон Казана (в Големия Казан) | 2445 | 5 | 1957 | Северен Пирин |
Заслон Спано поле | 2050 | 20 | ? | Северен Пирин |
Туристическите пътеки са многобройни и съществуват най-различни варианти за движение. Някои от маршрутите, които се считат за основни, са маркирани с определен цвят. Те свързват както хижите, така и изходните пунктове. Изходни пунктове, от които може да се навлезе в Пирин, са: град Банско (по асфалтов път или пътека до хижите Бъндерица и Вихрен, а по асфалтов и почвен път до хижа Демяница), град Добринище (по асфалтов път до хижа Гоце Делчев, а по пътека или с лифт до хижа Безбог), град Разлог (по път и пътека до хижа Яворов), град Сандански (по асфалтов път до хижа Сандански и по почвен - до хижа Беговица), град Мелник (по почвен път или пътека до хижа Пирин).
Номер | Цвят маркировка | Начало | Край | Междинни точки |
---|---|---|---|---|
Маршрут № 1 | червена | Предел | х. Попови ливади | х. Яворов 5:30 ч.; х. Вихрен 15:30 ч.; з-н Тевно езеро 22:00 ч.; х. Пирин 24:30 ч.; х. Попови ливади 31:30 ч. |
Маршрут № 2 | жълта | Разклон за Бетоловото на пътя Симитли-Банско | Кресна | х. Яворов 2:30 ч.; Суходолски превал 4:00 часа; м. Пещерата ??:?? ч.; м. Върбите ??:?? ч.; Кресна ??:?? ч. |
Маршрут № 3 | жълта | Банско | х. Яне Сандански | х. Бъндерица 4:00 ч.; х. Вихрен 4:30 ч.; х. Яне Сандански 10:00 ч. |
Маршрут № 4 | синя | Банско | х. Яне Сандански | х. Демяница 4:00 ч.; х. Беговица 9:30 ч.; х. Яне Сандански 11:00 ч. |
Маршрут № 5 | зелена | Добринище | Мелник | х. Гоце Делчев 2:30 ч.; х. Безбог 5:00ч.; х. Пирин 10:30 ч.; Мелник 15:30 ч. |
Маршрут № 6 | кафява | м. Пещерата | х. Пирин | х. Синаница 2:30 ч.; х. Беговица 9:00 ч.; х. Пирин 14:00 ч. |
Маршрут № 7 | зелена | х. Бъндерица | Премката между Вихрен и Кутело - 2:30 ч. | - |
Маршрут № 8 | синя | х. Вихрен | х. Синаница - 4:00 ч.; | През Бъндеришка порта и Голямо Спано поле |
Маршрут № 9 | зелена | х. Вихрен | х. Демяница - 4:00 ч. | През Премката при Малка Тодорка |
Маршрут № 10 | зелена | Долно Превалско езеро | м. Башлийца - 2:00 ч. | През Чаира |
Маршрут № 11 | жълта | х. Демяница | х. Безбог - 4:30 ч. | През Валявишки езера и Джангалска порта |
Маршрут № 12 | жълта | х. Беговица | х. Пирин - 4:30 ч. | През разклона за Беговишко езеро и Башмандра |
Маршрут № 13 | синя | х. Пирин | х. Попови ливади | х. Малина 1:45 ч.; х. Попови ливади 6,15 ч. |