Самърсет Хаус (Somerset House) е голяма сграда, разположена от южната страна на улица Странд в Централен Лондон, с изглед към река Темза, точно на изток от моста Ватерло. Централната група от Неокласически постройки, по проект на архитекта Сър Уилям Чеймбърс, датира от 1776–96. Разширена е от класически Викториански крила на север и на юг. Сграда със същото име е построена първоначално на това място повече от два века по-рано.
През 16-ти век, когато поетите все още могат да пишат за "сребристата" Темза, северния бряг между Лондон и Уестминстър е предпочитано място за именията на на аристокрацията. През 1539, Едуард Сеймор, получава земи в "Chester Place, извън Темпъл Бар, Лондон" от Хенри VIII. Когато болнавият невръстен крал Едуард VI сяда на трона през 1547, Сеймор става Хецог на Самърсет и Лорд Протектор. Около 1549 той срутил няколко сгради, които били на това място и започнал да си строи внушителна резиденция, като се възползвал свободно от околните сгради, в това число и някои от залите за литургии и метосите в старата Катедрала Сейнт Пол, разрушени в полза на Самърсет и други влиятелни протестантски благородници, част от закриването на манастирите. Къщата е била на два етажа, построена около четириъгълен вътрешен двор с вход с височина от три етажа и е била един от най-ранните примери за Ренесансова архитектура в Англия. Не е известно кой е проектирал сградата.
Преди да бъде завършена обаче, Самърсет вече си е създал много врагове във властта. В борбите за власт, той е победен и през 1552 си плаща цената на хълма Тауър. "Имението Самърсет" тогава става собственост на короната и е използване от Принцеса Елизабет в продължение на няколко години преди да бъде коронясана като Елизабет I през 1558.
От този момент за един дълъг период от време имението става един от кралските дворци. Елизабет I живяла там по време на царуването на сестра ѝ Мери I, а също така е използван и от кралиците на Джеймс I, Чарлз I, и Чарлз II. По време на царуването на Джеймс I, сградата е Лондонската резиденция на неговата съпруга Анна Датска и е прекръстена на"Датската къща". Кралицата прави редица скъпи допълнения и подобрения, някои по дизайна на Иниго Джоунс. Това разширяване на сградата продължило и по времето на Чарлз I, в това число и изключително оспорваното допълнение на съпругата му Хенриета Мария - Римокатолически параклис (отново по дизайна на Джоунс, който по късно умира в Самърсет Хаус през 1652). Параклиса е обслужван от Ордена на Капуцините. Към него е имало и малко гробище като някои надгробни камъни все още могат да бъдат видени.
Кралското владеене на Самърсет Хаус е прекъснато от Английска революция и през 1649 Парламента се опитал да я продаде. Купувач не се намерил и все пак от продажбата на обзавеждането била събрана значителната за онова време сума от £ 118,000. И все пак къщата все още била полезна. Част от нея служела като главна квартира на армията, Генерал Феърфакс (Ръководителя на Парламента) се установил също там; жилища били предоставени и на други членове на Парламента. Именно тук е положено тялото на Оливър Кромуел след смъртта му през 1658.
Две години по-късно, с Реставрацията на Английската монархия, Хенриета Мария се завърнала и започнала мащабна програма за препострояване през 1661. Въпреки това тя се завърнала във Франция през 1665 преди да я завърши.
