Базилика Сан-Лоренцо на италиански: Basilica di San Lorenzo е една от най-старите църкви във Флоренция.
Основана е през 393 г. Триста години изпълнява ролята на градска катедрала, преди тази позиция да бъде изпълнявана от Санта Репарата, предшественика на Дуомо. През XI в. храмът е реконструиран в романски стил.
През XV век базиликата е отново реконструирана. По поръчка на Козимо Медичи Филипо Брунелески пристроява Старата Сакристия. По-късно по проект на Микеланджело от другата страна на трансепта е пристроена и Новата Сакристия с гробниците на Лоренцо Медичи и Джулиано Медичи и е издигната библиотека Лауренциана.
Още по-късно римския папа Лъв X поръчва на Микеланджело и облицовка на църквата, но работата така и не е завършена. През XVII в. към базиликата е пристроена Капелата на принцовете с голям купол. Редом до олтара на църквата е разположена могилата на Козимо Медичи.
През 1520 г. Джулио Медичи (бъдещият папа Климент VII) поръчва на Микеланджело строителството на нова сакристия (на италиански: Sagrestia Nova). В капелата са разположени четири алегорически скулптури: „Ден“, „Нощ“, „Зора“ и „Здрач“. „Ден“ и „Нощ“ се намират на саркофага на Джулиано, херцог на Немур – най-малкия син на Лоренцо Медичи, а „Зора“ и „Здрач“ – на саркофага на Лоренцо, херцог на Урбино (внук на Лоренцо Медичи, баща на френската кралица Екатерина Медичи). В капелата са погребани също така и самият Лоренцо Великолепни и неговият, загинал по времето на заговора Паци брат Джулиано. На саркофага на Джулиано са изобразени: Мадоната с младенеца и покровителите на семейство Медичи – Светите Козма и Дамян.
Верокио е направил гробницата на Джовани и Пиетро Медичи.
В „Сан Лоренцо“ е погребан и Донатело, който е направил и два бронзови амвона.
