Селинунт (Ἀρχαία ἑλληνικὴ. Σελινοῦς; Latina. Selinus; italiano. Selinunte) е античен древногръцки град на южния бряг на Сицилия. Днес на мястото му се намира село Маринела.
Селинунт бил основан от мегарски колонисти в 628 г. пр.н.е. Селинунт бил най-западния и съответно граничен град в южната част на най-големия средиземноморски остров. Името му Шаблон:Факт и идва от целината (Ελληνικά. σελινον) растяща наоколо му. Бил разположен на граничната река Мазару с финикийските владения на запад.
Покрай Селинунт започвал античния презморски път към Древна Либия (Африка), поради което по време на вековните сицилийски войни значението му било огромно.
През VI век пр.н.е. известни негови тирани са Ферон, син на Милтиад, Питагор и Еврилей. В центъра на античния град се намирал акропол, ограден от стена. Климатът му бил нездравословен и маларичен поради изпаренията от блатните води по долините на двете реки преминаващи покрай града. Благодарение на философа Емпедокъл Акрагантски тези блатни води били пресушени, и здравето на жителите му се подобрило.
Историята на Селинунт преминала в непрестанни борби с елимците, които сключили съюз с Картаген, който бил конкретния повод за организирането и изпращането на сицилийската експедиция в помощ на града. След провала й, местните сключили съюз с картагенците, които използвали града като опорна база през втората и третата сицилийски войни.
През 408 г. пр.н.е. градът е разорен от картагенците, а в 249 г. пр.н.е. по време на първата пуническа война и разрушен от тях. Останалите живи местни жители били населствено преселени от картагенците в Лилибей. Продължилото над век и половина картагенско господство, било прекъснато само в 305 г. пр.н.е. от Агатокъл.
След края на Първата пуническа война, градът бил наново възстановен, но вече нямал нищо общо с предходния. Окончателно като град Селинунт бил сринат в 827 г. от сарацините.
