Шипченският проход е планински проход в Стара планина на надморска височина 1 185 метра.
Проходът е една от важните пътни връзки между Северна и Южна България. Свързва градовете Казанлък и Габрово.
Шосето лъкатуши по меридионалната планинска верига. От север на юг са върховете: "Свети Никола" (най-висок с "Орлово гнездо"), "Шипка", "Узункуш".
Западно от нея, почти перпендикулярно е "Крали-Марков баир", който при връх "Шипка" се съединява с меридионалната линия. Негови върхове от изток на запад са: "Кючук Йешилтепе" ("Букова глава", Волински", "Страничната височина"), "Йешилтепе"("Зелена"), "Акри Джебел"("Малуша").
Източно от меридионалната линия се простира втора, паралелнана нея планинска верига. От юг на север са върховете: "Малък Бедек", "Демиртепе" ("Захарна глава", "Гарваново гнездо").
Чрез разклонение към връх "Свети Никола" двете паралелни вериги се свързват. На изток от шосето е връх "Демиевец" ("Цицка").
Склоновете на върховете са стръмни и труднодостъпни. Към почти всички върхове от двете посоки отвеждат планински пътеки и коларски пътища. По-далечни и сравнително по-достъпни обходи са възможни на запад - Химитлийски проход, и на изток - Тревненски проход.
На билото на прохода се намира храм-паметник „Шипка“. Създаден е от архитект Атанас Донков и скулптор Александър Андреев. Издигнат е през 1928-1934 г. в чест на боевете на Българското опълчение и Руски части срещу османската Централна армия за защита на прохода през Руско-турската война (1877-1878).