Колоната на Зигмунт III Ваза (на полски: Kolumna Zygmunta III Wazy) е паметник на крал Зигмунт III Ваза, извисяващ се на Замковия площад във Варшава. Монументът е издигнат през 1643 – 1644 със средства, предоставени от Владислав IV Ваза, по проект на Августин Лочи и Константино Тенкала.
Паметникът е реставриран в периодите 1885 – 1887 и 1929 – 1931. Унищожен е от немските войски през септември 1944 и е издигнат отново през 1948 – 1949.
Според свидетелствата на Албрихт Радживил, с решение на крал Владислав IV Ваза за били съборени жилищните сгради на Бернардинския манастир, които кралят е купил по-рано именно за да изгради паметника на тяхно място.
Издигнатата през 1644 година колона на Зигмунт е най-старият светски паметник във Варшава и първата колона, издигната в съвременна Европа в чест на светска личност; тя остава единствен по рода си паметник до 1810 година, когато в Париж е издигната Вендомската колона. Колоната на краля е издигната от сина му Владислав IV Ваза, който иска да почете по този начин паметта на своя баща. Издигането ѝ има и политическа цел (прославяне на династията Ваза и укрепване на властта на краля) и по тази именно причина като място е избран площада пред Краковската порта (Bramą Krakowską), която по онова време е най-важният транспортен възел на столицата.
Проектът предизвиква конфликт между Владислав IV и нунций Марио Филонарди. Последният категорично се противопоставя на това фигурата на краля (светска личност) да бъде поставена на колоната. До този момент, съгласно традицията, върху паметниците-колони са били поставяни единствено статуи на Божията майка или на Исус Христос.
Проектът за колоната е създаден от Аугустин Лочи и Константино Тенкала. Статуята на краля е изработена от Клементе Молли, пристигнал специално за тази цел от Болоня, а отливката от бронз и четирите плочи с надписи са направени от кралския камбанолеяр Даниел Тим.Фигурата на владетеля е изобразена в архаизирани доспехи и богато украсена коронационна мантия, с корона на главата, той държи сабя в дясната си ръка, а лявата му ръка е опряна на латински кръст, десният му крак лежи върху шлем с щраусови пера; а на гърдите му се вижда орденът на Златното руно. Статуята я отлята в цялост. На цокъла е изписана датата 1644 и имената на скулптура и леяря.
Самата колона е изработена от един блок конгломерат от каменоломната в Червена гура. Материалът се отличава с характерната си визия, която с времето все по-често бива определяна като „зигмунтувка“. Колоната в транспортирана до Варшава по река Висла. От пристанището за един ден е била дотъркаляна до площада (най-вероятно по улица „Мостова“), като за целта са били необходими около 300 души, подпомагани от 200 войници от кралската гвардия.
Паметникът е тържествено открит на 24 ноември 1644 година.
Колоната е била повредена по време на шведските войни през 1656 – 1657 и в началото на XVIII век. Възстановявана е няколко пъти. За пръв път през 1743 от Франчишек Домбровски, а след това през 1810 г. от Юзеф Боретти, подпомаган от група архитекти.
През 1827 желязната ограда около колоната е заменена с каменни стълбове, свързани с метални вериги. През 1854, във връзка с изграждането на водопровод, Хенрик Маркони проектира там фонтан. Фонтанът е пуснат в действие през април 1855.
През 1863 колоната е реставрирана за пореден път, като този път реставрационните дейности се ръководят от Юзеф Орловски. Генералната реконструкция на монумента, извършена през 1885 – 1889 е ръководена от Едвард Чихоцки. При тази реконструкция основният стълб на колоната е заменена с гранитен, доставен от виенското дружество Union-Baugeselschaft. Запазени са всички оригинални метални части.По решение на кмета на града Сократ Старинкевич борова дървесина от издигнатото скеле е използвана за построяването на църквата Св. Винсент дьо Пол на гробището в Бродно. Основата на първата колона е поставена в двора на Музея на промишлеността и земеделието, където можеше да се види и днес.
При обновителните дейности, извършени 1929 – 1931 е премахнат фонтанът и е върнат първоначалният вид на колоната.
По време на варшавското въстание паметникът е разрушен, през нощта на 1 срещу 2 септември 1944 е улучен от снаряд на немски танков отряд. Статуята на краля обаче пада на земята така, че не се поврежда сериозно. Откарана е с шейна в катедралата Св. Анна. През пролетта на 1945 е показана на изложба в Националния музей, озаглавена „Варшава обвинява“.
Формално инициатори за възобновяването на паметника са работниците от металургичната промишленост, към които се присъединяват профсъюзите на строителната промишленост, както и тези от керамичната и химическата промишленост. През февруари е създаден Комитет за възстановяване, председателстван от Хенрик Голански. Проектът за възстановяване на колоната е разработен от Станислав Жарин[23]. Поради изграждането на трасето Изток-Запад (trasa W-Z) фигурата е преместена с 6 м в североизточна посока. Новият стълб на колоната е изработен от гранит, добит през лятото на 1948, закаран до Варшава през октомври 1948 и обработван до март 1949.
Паметникът е тържествено открит на 22 юли 1949, в деня, в който е пуснато в експлоатация трасето Изток-Запад.
През 1965 паметникът е вписан в регистъра на забележителностите. По време на реконструкцията на Замковия площад се налага в основата на колоната да бъдат добавени няколко стъпала от гранит.
Цокълът на колоната е украсен с четири бронзови плочи с надписи.
Преведени на полски и на български език латинските надписи звучат по следния начин:
