Стената на плача е подпорна стена от времето на Втория храм в Йерусалим. Този храм е бил най-свещеното място в юдаизма. Ирод Велики построява огромни подпорни стени около Храмовия хълм, разширявайки малкото, квазиприродно плато. След разрушаването на Втория храм от римляните през I в. сл. Хр. Стената на плача е единствената структура, останала от него. По всяко време край нея може да се видят вярващи юдеи, които се молят. Някои от тях си удрят главата в камъните. Между пролуките се слагат листчета с различни пожелания. Някои хора вярват, че съдържанието им стига директно до юдейския Бог. От другата страна на Стената на плача се намира джамията Храм на Скалата, от която се твърди, че се възнесъл Мохамед. Това нежелано съседство понякога довежда до конфликти. Някои мюсюлмани хвърлят камъни и други предмети по молещите се юдеи.
В България „Стена на плача“ често се наричат местата, където се изнасят оценките от положените изпити и класиранията на кандидат-гимназистите и кандидат-студентите.
