Сторгозия е късноантична и ранновизантийска крепост и селище, останки от което се намират в днешния парк Кайлъка в град Плевен в Северна България.
Античното селище Строгозия води началото си от пътна станция в Римската империя, намираща се в центъра на съвременния Плевен, и вероятно създадена на мястото на по-старо тракийско селище. В града е настанен гарнизон, сътавен от поделения от I Италийски легион, разквартируван в Нове (край днешния Свищов). По-добрите условия за стопанска дейност привличат заселници от околните малки селища към станцията.
От 238 година в балканските територии на Римската империя започват нападенията на готските племена, като с това се открива епохата на няколковековните варварски нашествия, които променят напълно етническата и политическа картина в региона. Редуващите се през няколко години варварски нашествия принуждават римските власти да вземат мерки за защита на населението, като реорганизират селищната система и инфраструктурата на провинциите. Населението на пътната станция се придвижва към природно укрепения терен на днешния парк Кайлъка, където са изградени защитни съоръжения.
В началото на IV век 31 декара са обградени с мощна крепостна стена, широка 2,20 м, изградена с ломен камък и спойка от бял хоросан. Археологическите разкопки разкриват две порти и три подсилващи фортификационната линия кули. Във вътрешността на крепостта, наред с жилищните постройки, археолозите разкриват голяма християнска църква (базилика, дълга 45,20 m и широка 22,20 m), както и обществен склад за зърнени храни.
Археологическите находки от Сторгозия и некропола ѝ – керамика, оръжия, монети – свиделстват, че това укрепено селище е просъществувало до края на VI век. Нашествието на славяните на Балканския полуостров, започнало през VI век и завършило в средата на VII век, унищожава античния град.
