„Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“ (на румънски: Catedrala Mitropolitană din Iaşi) е православна църква в град Яш, Румъния, катедрала на Молдавската и Буковинска епархия на Румънската православна църква. Тя е най-големият православен храм в Румъния. Формата на сградата е вдъхновена от италианския ренесансов стил, а в интериорната и екстериорната украса доминита барокът. Катедралата е част от културно-историческите паметници на Румъния.
На мястото на сградата преди това e била построена Бяла църква от 15в. както и друга, построена през 17в "Сретение Господне". На 8 август 1826г. принц Йоан Стурдза подписва указ, поръчвайки строежа на катедралата. Митрополит Вениамин Костаке полага основите на 3 юли 1833 г. и ръководи строителството в ранните си години. Работата започна през 1833 г. с помощта на виницианските архитекти Густав Фрейуайлд и Бухер Фрейуайлд в нео-класически стил. Градежа продължава с бързи темпове до 1841г. под погледа на руския архитект Михаил Сингуров. През 1839 г. на голямата централната арка се появили сериозни пукнатини и тя се срутва на 23 май 1857 г. помитайки със себе си и вътрешните й колони. Използвани са различни методи за укрепването й,(например през 1840 арх. Михаил Сунгаров сменя тухления таван с дървен), но сградата остава недовършена в рамките на две десетилетия.
По настояване на митрополит Йосиф Наниеску (1875-1902) новата независима румънската държава решава да започне работата по възстановяването на катедралата. Нов крайъгълен камък при строежа на зданието е положен на 15 април 1880 г. от Архитект Александру Ореску, ректор на Университета на Букурещ. Той проектира нови планове за промяна на църквата, които добавят два реда масивни пиластри към интериора, създавайки базилика с правоъгълна форма, с централен главен кораб и две по-малки странични по-малки ниши. Запазват се четири самостоятелни странични кули, но големия централен купол е премахнат и заменен със система от четири полукръгли секции, разделени от напречни арки. Георги Татареску изрисува иконите и декоративни елементи в стил, който зачита православните норми, но също така показва влияние на Възраждането. Четирите библейски сцени над централния кораб, лицата на светиите и декоративните композиции показват италианска нео-класическа строгост, към които художникът е бил изложен по време на следването си в Римската . Така се постигнала хармония между картината и архитектурен стил. Витражите били направени в Мюнхен и по заповед митрополит Юстиниан Марина подновени след Втората световна войн. В катедралата се съхраняват две стойностни икони от 16 в. те изобразяват Христос Пантократор и Богородица с младенеца. Източната фасада има шест колони върху висока каменна основа, над която е висока барелеф на "Сретение Господне". Западната фасада разполага с осем колони, разделени от входа на сградата над която има извита мозайка, изобразяваща също "Сретение Господне". По-горе е изобразен върху каменна резба Свети Георги Победоносец. Покривът е украсен с декоративни цинкови цветя и стилизирани кръстове, които красят едновременно покрива и четирите кули.
Катедралата е осветена на 23 април 1887 г. в присъствието на крал Карол I и кралица Елизабет, които дарили големи суми за проекта. През 1889 г. мощите на Света Петка Параскева, покровител на България, Молдова били дарени от манастира Три Светители, които продължават да привличат тълпи от поклонници, особено на нейния празник - 14 Октомври(Петковден). Те са разположени от дясната страна на вестибюла, както и тези на Венямин Костаке.