Катедралата „Света София“, още известна като Събор „Света София“ или Софийски събор, е част от източноправославен манастирски комплекс в Киев. Тя е сред най-известните забележителности на столицата на Украйна.
Освен основната сграда на катедралата, в комплекса се включват и редица други постройки като четириетажната 76-метрова кула с камбанария, Митрополитската резидения, църковна семинария, консистория, и други параклиси наречени на светци-покровители.
Заедно с Киевско-Печорската лавра, катедралата е първият обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Украйна, обявен за такъв през 1990 година. През 2011 година обектът минава от юрисдикцията на украинското Министерство на регионалното развитие към Министерството на културата. Една от причините е в това, че от ЮНЕСКО определят двата манастирски комплекса като един обект, а до този момент те се администрират от различни правителствени структури.
Името на катедрала произлиза от датиращата от 6-ти век катедрала „Света София“ в Константинопол. В архитектурно отношение за модел на киевската „Света София“ може да е служила 13-куполната катедрала „Света София“ в Новгород, построена около 989 година.
Смята се, че катедралата е построена през 1011 година, по време на управлението на Владимир I, княз на Киевска Рус. Тези сведения на историчката Надя Никитенко, проучвала над 30 години катедралата, са приети в ЮНЕСКО и в Украйна, която официално отбелязва 1000-годишния юбилей на катедралата през 2011 година.
Катедралата има пет кораба, пет апсиди и 13 купола (необичайно за византийската архитектура). От три страни е заобиколена от двуетажни галерии. Интериорът включва мозайки и стенописи от XI век. В катедралата са погребани някои от киевските управници, включително Владимир II Мономах, Всеволод Ярославич и основателят на катедралата Ярослав I, въпреки че до днес само неговият гроб е оцелял.
След плячкосването на Киев от Андрей Боголюбски от Владимирско-Суздалското княжество, през 1169 година, последвано от нашествието на монголите през 1240 година, катедралата била занемарена. Отново била сериозно увредена през 16-ти век, когато Полша и Украйна правели опити да обединят католическата и православната си църкви. В този период катедралата била почти унищожена: покривът ѝ се срутил и много от стенописите били загубени. Вследствие Брестската уния от 1595-96 година, катедралата „Света София“ била владение на украинската гръцка католическа църква, докато през 1633 година молдовския православен митрополит Петър Могила не предявил искания към нея. Могила наредил да започнат възстановителни работи и горната част на сградата била построена наново по модел на италианския архитект Октавиано Манчини в специфичния украински баров стил, запазвайки непокътнат блясъка на византийския интериор. Работата продължила и под управлението на хетмана Иван Мазепа до 1767 година. През този период около „Света София“ били издигнати манастирска магерница, камбанария, митрополитска резиденция, западни порти, монашеска страноприемница, обител и семинария. Всички тези сгради заедно с катедралата, след извършената реконструкция, носели отличителните черти на украинския барок.
След Октомврийската революция година и по време на антирелигиозната кампания на СССР през 1920-те, правителствените планове били катедралата да се разруши и земите ѝ да се превърнат в парк „Героите от Перекоп“. Катедралата била спасена от разрушение основно благодарение на усилията на много учени и историци (разрушен бил обаче намиращият се насреща златнокуполен манастир „Свети Михаил“). През 1934 година съветските власти конфискуват от Църквата земята под катедралата и прилежащия ѝ архитектурен комплекс от XVII-XVIII век, и го определила за архитектурно-исторически музей.
От края на 1980-те съветските и впоследствие украинските политици обещават да върнат катедралата на Православната църква. В резултат на множество схизми и разколи в Църквата, връщането било отложено и към момента нито една деноминация не изпълнява служби в катедралата. Комплексът функционира като светски музей на християнството в Украйна и повечето му посетители са туристи.
На 21 август 2007 година, катедралата „Света София“ е обявена за едно от Седемте чудеса на Украйна, на база гласуване на експерти и интернет общността.
Интериорът на катедралата включва стенописи и мозайки от XI, XVII и XVIII век. Особено забележителни са мозайките, известни с богатата си тоналност от 177 нюанса върху златен фон. Сред тях най-видно място заема шестметровата мозайка на молещата се Дева Мария – Богородица Оранта, за чиято дреха са използвани елементи в 21 различни нюанса на синьото.