„Свети Георги“ е православна църква, ротонда, в София, България, смятана за най-старата запазена сграда в града построена по времето когато император Константин Велики е резидирал в София.
пред нея]] ]]
Църквата наречена на „Георги Победоносец“ се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството, на ниво, с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Църквата е част от по-голям археологически комплекс: зад апсидата се намират част от някогашна римска улица (със запазена канализация), основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда, и на по-малки сгради, едната от които с римската отоплителна система "хипокауст" - плочките, повдигащи пода, могат да се видят. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла, в главната си част и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийксият вселенски събор .
Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от началото на 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 век се е използвала за покръствания. Куполът ѝ се издига на 13,70 м от пода. През хилядолетното си съществуване е била е ползувана като обществена, култова и дори представителна жилищна сграда.
Запазени са във фрагменти 5 слоя стенописи (първият римо-византийски с растителни мотиви от 4 век, вторият български с ангели от 10 век, третият от 11 век и 12 век - фриз със пророци и фрески изобразяващи Възнесението, Успение Богородично и др., четвъртия от 14 век с ктиторския портрет на епископ северно от входа и пети орнаментален от времето на джамията).
Изключителен сред всички е този изписан в 10 век най-вероятно по времето на цар Симеон I Велики, цар Петър I или на цар Самуил. Уникален е одухотвореният и хуманистичен образ на глава на ангел изписан под купола, той е може би, ако не единствената, то най-въздействащата творба, която ни дава представа за високото майсторство на българската художествента школа от златния век на първата българска държава, а някои специалисти оправдано считат че надминава образците на много по-късните Боянска църква и Италиански проторенесанс.
По-късно тук са се съхранявали светите мощи на небесния покровител на България - свети Иван Рилски и според преданието са излекували византийският император Мануил Комнин. Те са отмъкнати от унгарците в 1183 г., по времето на крал Бела III, когато съюзените войски на сърби и маджари нахлули в Средец, разрушили и разграбили града, но след кратко пребиваване в столицата Естергьом, където католическият епископ онемял след като се отнесъл непристойно с тях те са върнати в България в 1187г. Мощите на светеца са почивали тук още веднъж когато са били тържествено пренасяни от Търново към Рилския манастир в 1469 г. Първоначално тук е погребан и сръбският крал-светец Стефан Милутин, по-късно мощите му са пренесени в църквата Свети Крал (днешната катедрала Света неделя).
През османското владичество църквата е обърната на джамия и в 16 век я намираме такава, но около средата на 19 век заедно със Света София и строената за джамия сграда на днешният Археологически музей е изоставена от поробителите и не след дълго българите християни отново ѝ връщат старото предназначение на православен храм.
Първите проучвания в ротондата Свети Георги са направени от проф. Богдан Филов през 1915, 1921 и 1932, който публукува и нарочно изследване за черквата в 1933 г.
В края на 80-те години на ХХ в. е завършена цялостната реставрация и консервация на църквата и тя добива днешният си максимално близък до късноантичния и средновековен оригинал образ.
Въпреки не така големите си размери, този паметник е сроден с Ротондата "Св. Георги" в Солун. Носещ духа на раннохристиянската епоха и българското средновековие Храмът-Ротонда има внушително въздействие и е обект на задълбочен изследвания и оправдан интерес, не само в православната и католическа църковна общност и сред видни имена в нашите и в световните научни и културни среди, но привлича и много обикновени поклонници и туристи. Тук в особени случаи се провеждат тържествени военни церемонии и се изнасят концерти на православна и класическа музика.