Базиликата Свети Петър (italiano. San Pietro in Vaticano, Latina. templum vaticanum) е едно от централните свещени места на Римокатолическата църква. Счита се за най-голямата католическа църква в света - площта ѝ възлиза на 15000 кв. м. B нея е погребан Свети Апостол Петър.
През 2006 Ватиканът чества 500 години от полагането на първия камък на катедралата.
Някога на мястото, където днес се намра катедралата Свети Петър, са били градините на цирка на Нерон. Първата базилика на това място е построена през 324 г. по поръчка на първия християнски император Константин и в нея са пренесени тленните останки на Св. Петър. Във втората църква на това място през 800 г. папа Лъв III коронова Карл Велики. През XV в. започват да разрушават и преустройват вече много старата базилика. Проблемът е решен кардинално от папа Юлий II, заповядал да се построи съвсем нова църква, която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви.
Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на Св. Петър. През 1506 г. е утвърден проектът на Донато Браманте за съоръжение във формата на гръцки кръст и се започва строителството. След смъртта на Браманте главен архитект става Рафаел, който се връща към традиционната форма на латинския кръст. След него работят Балдасаре Перуци и Антонио Сангало, който избира формата на базилика. Накрая през 1546 г. ръководството е поръчано на Микеланджело. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.
По заповед на папа Павел V архитектът Карло Мадерно се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя Джовани Бернини, който през периода 1656 - 1667 проектира и осъществява площада пред базиликата - едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.
Разходите за това страхотно строителство са толкова огромни, че Ватиканът е принуден да възстанови търговията с индулгенции, а това предизвиква протеста на Мартин Лутер и Реформацията на католическата църква.
Височината на фасадата, построена от архитекта Мадерна, е 45 м, ширината е 115 м. Тя е увенчана с грамадни статуи на Христос(5,65 м), на Йоан Кръстител и на единадесетте апостоли (без апостол Петър). На входа срещу портала се намира прочутата мозайка на Джото от края на XIII в. Навичела.
Катедралата е с дължина 220 м, широка е 110 м и е висока 113 м. Доскоро тя беше най-голямата катедрала в света. По мраморния ѝ под за сравнение са отбелязани дължините на други катедрали, като дължината на "Свети Павел" в Лондон е 158 м, Миланската катедрала е дълга 149 м, Кьолнската катедрала – 136 м, Парижката “Света Богородица” (Нотр Дам) – 130 м, Исакиевският събор в Санкт Петербург - 112 м.
В края на централното помещение отдясно се намира статуята на Св. Петър от XIII в., приписвана на Арнолфо ди Камбио. Счита се, че тази статуя има чудодейна сила и многобройни поклонници от цял свят прилепват устни до бронзовия ѝ крак. Отвътре куполът има височина 119 м и диаметър 42 м. Опира се на четири стълба. В нишата на един от тях е петметровата статуя на Св. Лонгин - работа на Бернини, който твори в катедралата почти 50 години. В подкуполното пространство над главния олтар се намира шедьовърът на Бернини - балдахинът (29 м) на четири колони, на които стоят статуи на ангели. През балдахина се вижда катедрата на Св. Петър, също дело на Бернини. Тя включва креслото на Св. Петър, над което сияе Светият Дух. Вдясно от нея е надгробният паметник на папа Урбан VIII, а отляво - паметникът на папа Павел III, работи на един ученик на Микеланджело. В първата капела отдясно се намира шедьовърът на Микеланджело - Пиета, създадена от него на 25 години. До нея се пази великолепно дървено разпятие от края на XIII - началото на XIV в., приписвано на Пиетро Кавалини. Следва надгробният паметник на Матилда Каноска (дело на Бернини и негови ученици) - първата жена, погребана в тази църква. Следващият барелеф - на папа Григорий XIII, напомня за въведения от него Григориански календар. Последен тук е надгробниятпаметник на папа Климент XIII.
В капелата отлява се намира гробницата на папа Александър VII - работа на Бернини. Следващата гробница - на папа Инокентий VIII, е един от малкото запазени паметници от предишната базилика. Недалеч от входа се вижда една творба на скулптора Канова - гробница на последните представители от шотландското кралско семейство Стюарт.
