Катедралата "Св. Спасител" (на френски: Cathédrale Saint-Sauveur) е катедрала на архиепархия Екс ан Прованс, и се намира в град Екс ан Прованс на университетския площад. Катедралата в Екс - един от трите храмове на архиепархията, отличена с почетен статут на „малката базилика“.
Построена на мястото на бивш римски форум, според легендата, на мястото на някогашен езически храм, посветен на Аполон. В архитектурно отношение е свързана с черти на романски и готически стил. Храмът е построен през XII век, по-късно е реконструиран няколко пъти. От по-древните постройки, разположени на мястото на днешната катедрала, са запазени само фрагменти на класицизма. Катедралата е един комплекс от сгради, за канониците и клоатър (XII-XIII век). Кулата е построена през XV век.
Според христианското предание-легенда първият параклис е посветен на Спасителя, построен на мястото на езически храм от Максимин от Прованс, съпровождащ в Галия, Мария Магдалина. В VI век при епископ Базил на мястото на този параклис е построена първата катедрала. Тя е разрушена по време на мюсюлманската инвазия в Галия през VIII век. От нея е частично запазен само баптистерия от VI век, по-късно възстановен и включен в новата катедрала.
В началото на XII век започва строителството на новата катедрала. Централния неф, посветен на Дева Мария и нефът на Свети Максимин, разполагащ се между нефа и баптистерия е изпълнен в типичен романски стил и е завършен през XII век. В началото на XIII век, Екс става столица на на Прованс. Нарастващото значение на града е съпроводено с разширяване и пристройки на катедралата. В края на XIII - началото на XIV век е създаден готически трансепт. Корекция през този период дава на изцяло готически облик. През 1383 г. в катедралата са пренесени мощите на свети Митрий.
Работите в катедралата са били за дълго време прекъснати, поради епидемия от чума и Стогодишната война и възобновени през 1472 година. Конструкцията на фасадата отнема целия край на XV век, а последните статуи сложени на своето място през 1513 г., който се счита за годината на завършване на строителството.
Катедралата е висока 70 метра.
В интериора на катедралата се откроява триптих „Горящия храст“ от XV век; автор е художтикът Никола Фроман. Триптихът е преместен в катедралата от кармелитския манастир, унищожен по време на революцията. В централната част на триптиха е изобразена Богородица с младенеца в пламъците на един горящ храст, долу са изобразени Мойсей и ангел. Страничните врати на триптиха изобразяват херцог Рене, /владетел на Прованс и донатор на произведението/ и жена му Жана дьо Лавал. Освен триптиха на Фроман в интериора на катедралата се намират и други старинни картини от XVII-XVIII век. Още един обект от XV век, е пренесен в катедралата от кармелитския манастир, това е олтара „Егоси“ (Aygosi). Олтарът съдържа надпис за дарилия го аристократ Урбан Егоси за манастирския параклис „Света Ана“ през 1470 г..
Саркофагът с мощите на св. Митрий се намира в параклиса на Козма и Дамян, който е в нартекса , преди да се влезе в баптистерия.
Римската фасада от XII век преди нефа на Дева Мария, е разрушен през XV век. Изграждането на нова готическата фасада започва през 1472 г. и продължава около 30 години. През същия период е построена и камбанарията. Над фасадата е поставена скулптура на архангел Михаил, побеждаващ дракон (1507 година, скулпторът Жан Помие). Първоначално фасадата е украсена със статуите на 12 апостоли и шест други статуи в тимпана, но те са унищожени в периода на френската революция.
Баптистерият е построен в началото на VI век, приблизително по същото време. Първоначално баптистерият е запазен само на пода и долната част, останалото е по-късна реконструкция. Колоните в римски стил, вероятно са взети от руините на римския храм.
Клоатърът на катедралата и сградите за живеене на канониците са изградени на базата на XII век. Община канониците, съставлява катедралния капитул, помага на епископа да води делата на епархията и в XII век води живот, близък до монашеския. Клоатърът се намира на мястото на стария площад от римската епоха. В четири колони в ъглите на клоатъра са украсени с дърворезба с изображения на символите на четирите евангелисти - ангел, лъв, телец и орел.
Капителите на колоните на запад и на север в клоатъра са украсени с изображения на сцени от Новия и Стария Завет, в една от колоните е барелеф на Свети Петър. На мраморна плоча в западната галерия може да се намира над гроба на епископ на Екс -Базил (500 г.), строител на първата катедралата.
