Свети Стефан (на немски: Stephansdom) е католическа катедрала в центъра на Виена. Тя е един от символите на Австрия и е сред най-големите забележителности на австрийската столица.
Издигната е върху останките на 2 по-ранно съществуващи църкви в
периода 1137 - 1147 г. Сегашният си готически стил придобива към
1511 г.
Катедралата пострадва сериозно при пожар избухнал на 11 април
1945 г. вследствие на запалените съседни магазини, разграбвани от
местни мародери. Храмът е възстановен напълно през 1952 г.
Издигната е в романски и готически стил. Височината на южната кула
(строена между 1368 и 1433) е 136,44 м, а на северната – 68,3 м.
При Хабсбургите никоя друга църква в Австроунгарската империя няма
право да бъде по-висока.
По време на Обсадата на Виена от турците през 1529 г. южната
кула служи като главен наблюдателен център и щаб, ръководещ
отбраната на града. Дължината на катедралата е 198,20 м, а ширината
– 62 м.
Покривът на катедралата, дълъг 111 м, е богато украсен с 230
хил. цветни керемиди. На северната му страна са изобразени
гербовете на Виена и на Австрия.
История
- През 1137 година маркграф Леополд IV Щедри съвместно с
Регинмар, епископ на Пасау, залагат първата църква; тя е завършена
като постройка през 1147 в романски стил. През 1230—1245 године тя
е разширена от запад; от тези времена е съхранена западната
(романска) стена на църквата с портала и двете кули, по-късно
престроени в готически стил. През 1258 година първата църква
изгая.
- През 1263 година на нейно място е построена втората църква,
също в романски стил; денят на освещаването на църквата е 23 април,
празнува се в този ден.
- През 1304—1340 години, при Алберт I и Алберт II, към църквата
от изток са пристроени тринефен Албертов хор, „погълнал“
трансепта на втората църква и съхранил се до сега; строителните
работи са завършени чрез 77 години след освещаване на втората
църква. Северният неф е посветен на Дева Мария, средния на „св.
Стефан и вси светии“, южният - „Дванадесетте апостоли“.
- На 7 април 1359 година Рудолф IV Австрийски залага на мястото
на съвременната южна кула първият камък на новата, готическа
църква. По плановете на архитектите през XIV век, стените на новата
църква следва да се строят отстрани самостоятелно от съществуващата
църква, и едва след това да се свържат със стените на старата (това
става едва през 1430 година). Албертовите хорове, са достатъчно
широки, и затова са съхранени. През 1433 година е завършена южната
кула, а за довършването на свода на новата църква са необходими
почти 30 години (1446—1474). Северната кула, е започната през 1450
година, като е довършена като постройка през 1511 година,но сега
остава недостроена.
Реликви
Печка
икона
През 1676 унгарецът Ласло Шигри поръчва за село
Печ, икона на Богородица в памет на освобождението му от турски
плен. Иконата се оказва в Печката църква и през 1696 година се
прославя с чудеса.
Император Леополд I я пренася във Виена, оставяйки на селяните
копие. Тъй като копието също се счита чудотворно,
Печ става място за поклонничество и е преименуван в
„Марияпеч“. До 1945 иконата виси при главния олтар,
сега се намира в юго-западния ъгъл, до главния портал.
Камбани
В камбанарията има двадесет и три камбани, 20 от тях се
използват, и всяка има своя роля. Голямата камбана на северната
кула наречена „Нов Пумерин“, с тегло 21 383 кг. е отлята през
1951 в Санкт Флориан и поставена през 1957 година на мястото
на Стария Пумерин, отлят през 1711 година и унищожен през 1945
година. Камбаната „Пумерин“ звъни единадесет пъти в годината —
по време на Велики празници:
- Два пъти през католическия празник на Тялото и Кръвта
Христови;
- В деня на освещаването на катедралата (23 април);
- В Новогодишната нощ;
- Най-продължителният, десетминутен звън, отбелязва смъртта и
интронизацията на папата или Виенския архиепископ. Тя е втората по
големина камбана в Европа (след тази в
Кьолнската катедрала).
За ежедневния камбанен звън се използват 11-те камбани от Южната
кула, с тегло от 35 до 5 700 кг. От тях четири се използват
преди началото на ежедневната меса;
като числото им се увеличава до десет през празнични дни; и до
единадесет - ако служи сам архиепископът. Има специална
камбана за заупокойна служба. Часовете се отбелязват от две
исторически камбани (отлети 1449 и 1772 година), преживяли пожара в
южната кула.
Катедра
Релефната катедра от XV век се приписва на Николаус Герхард. За
естествено усилване на звука от катедрата, тя е прислонена към
колоната в центъра на главния неф. Тя е украсена със статуи на
четирите учители на западната църква — Августин , Амвросий
Медиолански, Йероним Стридонски, Григорий Велики. Перилата на
стълбата, водещи към катедрата, са украсени с фантастични орнаменти
от жаби и гущери - алегория на борбата на доброто и злото. Под
стълбата има малък скулптурен портрет на „гледащ от
прозореца“ - това е автопортрет на скулптура.
Капела на Св. Валентин
В катедралата са обособени шест капели. В реликварият на „Св.
Валентин“, датиран към 1440 година и разположен в горната част на
„романската“ кула в дясно от портала, до 1933 година се пазят
главните реликви на храма. През 1933 година част от тях е
преместена в музея при катедралата.
Сега в капелата се пазят мощите на Свети Валентин, черепите на
„св.св. Козма и Дамян“; и част от покривката, стояла на масата при
Тайната Вечеря.
Гробници
В наоса на катедрала са погребани
- Рудолф IV Австрийски (херцог на Австрия — строител на
катедралата, умр. през 1365); Надгробието в главната зала е
символично; тялото е погребано в подземната гробница.
- Фридрих III (ум. 1493); Надгробието е изработено от Николаус
Герхард
- Евгений Савойски (умр. 1736)
В херцогската крипта - 72 члена на династията
Хабсбурги
- Фридрих Красивия (1289-13 януари 1330)- 12-ти херцог на Австрия
и Щирия, крал на Германия
- Херцогиня Елизабет (1317 - 23 октомври 1336) - (дъщеря на
Фридрих Красивия )
- Фридрих III, херцог на Австрия (31-ви март 1347 - 10 декември
1362)
- Рудолф IV , ерцхерцог на Австрия (1-ви ноември 1339 - 27-ми юли
1365)
- Ерцхерцогиня Катарина (1342 - 10 януари 1381) - (дъщеря на
херцог Албрехт II. )
- Катарина Люксембургска (1342 - 26 април 1395) - (съпруга на
Рудолф IV ) и дъщеря на император Карл IV
- Албрехт III, ерцхерцог на Австрия (09 септември 1348 - 29
август 1395)
- Албрехт IV, ерцхерцог на Австрия (21-ви септември, 1377 - 14
септември 1404)
- Йоана София Баварска (1373 - 15 ноември 1410) - (съпруга на
Албрехт IV )
- Беатрикс фон Золерн (1362 - 10 юни 1414 г.) - (съпруга на
Албрехт III. )
- Ерцхерцог Георг (16 Февруари 1435 - 16 Февруари 1435) - (син на
крал Алберт II. )
- Вилхелм, ерцхерцог на Австрия (1370 - 15 юли, 1406)
- Леополд IV Дебели, ерцхерцог на Австрия (1371 - 3 юни
1411)
- Албрехт (28 Март 1551 - 25 юни 1552) - (син на император
Максимилиан II. )
- Елизабет Австрийска (1554 – 1592) , кралица на Франция (5-ти
Юни, 1554 - 22 януари 1592) -(съпруга на крал Шарл IX от
Франция)
- неназован принц (20 януари, 1557) - (син на император
Максимилиан II )
- Ерцхерцогиня Мария (19 Февруари 1564 - 26 март 1564) - (дъщеря
на император Максимилиан II )
- Елеонора Гонзага, немска императрица (23 Септември 1598 - 27
юни, 1655) (втората съпруга на император Фердинанд
II)(Австрия)