Свети Вит (на чешки: Katedrála svatého Víta) е катедрала разположена в закъка на Прага, Чехия. Тя е седалището на архиепископа на града. Пълното име на катедралата от 1989 г. е „Свети Вит, Свети Вацлав и Свети Войтех“. В нея са погребани много от кралете на Бохемия. Катедралата е отличен пример за готическа архитекрура и най-важната църква в страната.
Първата църква, която представлява романска ротонда е построена на мястото на днешната катедрала през 925 от Вацлав I, херцог на Бохемия. За патрон на църквата е избран Св. Вит, тъй като Вацлав получава от император Хенрих I свещена реликва — ръката на Св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира Свети Вит поради близката звучност до Световит — славянско божество.
Строежът на днешната готическа катедрала започва на 21 ноември 1344, когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ. Първият майстор-строител е французинът Матиас от Ара, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на катедралата, като вкарва някои елементи характерни за френската Готика — Св. Вит е трикорабна базилика с аркбутани, къс трансепт, олтар с 5 ниши, десетоъгълна апсида и няколко параклиса.
След като през 1352 г. Матиас от Ара умира, главен строител на катедралата става Петр Парлерж, който тогава е едва на 23 години. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа до там, докъдето Матиа го е планирал, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн той съчетава по уникален начин различни готически елементи.
През 1406 г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове — Венцел Парлерж и отчасти Йоханес Парлерж. Те довършват трансепта и голямата кула от южната страна на катедралата.
Строежът на катедралата спира в първата половина на 15 век, когато започват Бохемските войни. Голяма част от интериора на все още незавършената катедрала е ограбен, а през 1541 г. по време на голям пожар катедралата е силно повредена.
След като обстановката се успокоява, в края на 15 век крал Владислав II възлага работата по завършването на катедралата на архитекта Бенедикт Риед, но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка, работата на архитекта донася някои ренесансови и барокови елементи върху интериора и екстериора на катедралата — най-забележими са бароковият връх на голямата южна кула и органът в северното крило на трансепта.
През 1844 г., по време на среща на германските архитекти в Прага, Вацлав Песина заедно с неоготическия архитект Йосеф Кранер предлагат програма за реновиране и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата Св. Вит в Прага“. Постепенно в началото на 60-те години на 19 век работата започва. От интериора са свалени бароковите декоративни елементи и е възстановен първоначалния облик. През 1873 г. Крамер умира и работата му е поета от Йозеф Мокер, който прави дизайна за западната фасада в класически готически маниер — две кули. Модел, към който се придържа след неговата смърт и последният архитект — Камил Хилберт. Розетният прозорец над главния портал, който представя библейски сцени от Сътворението, е проектиран от Франтишек Кисела през 1925-7.
Катедралата е окончателно завършена през 1929 за юбилея на Вацлав I.
