Църквата "Свети Владимир" (на руски: Владимирский собор на украински: Володимирський собор) е катедрален православен храм в Херсонес Таврически, недалеч от украинския пристанищен град Севастопол. Църквата е построена в чест на първия християнски княз на Киевска Рус Владимир I Святославич, който утвърждава християнството по тези земи и по-късно е обявен за светец от руската църква.
Според църковни предания и исторически свидетелства покръстването на княз Владимир I Святославич се е състояло през 988 година в Корсун. В Началната руска летопис преподобният Нестор Летописец упоменава за градска катедрална църква "насред града, където се събират корсунци да търгуват", която според учените е мястото на покръстването на киевския княз.
години на 19 век]]
За първи път идеята за увековечаване на мястото на покръстването на княз Владимир e предложена през 1825 година от главнокомандващия Черноморския флот вице-адмирал Алексей Грейг. Именно по негова инициатива в Херсонес Таврически са направени археологически разкопки през 1827 година, които разкриват руините на древен кръстоподобен християнски храм в центъра на главния градски площад. В началото на 30-те години на 19 век историците Дюбоа дьо Монпере и Мурзакевич предполагат, че киевският княз е приел Светото кръщение именно в тази базилика. Така и последните колебания относно мястото на историческото събите, довело да християнизирането на всички източни славяни, отпаднали. Още през 1850 година благодарение на ходатайствата на херсонския архиепископ Инокентий е основан комитет за посторяването на катедрален храм в чест на светия княз Владимир I. На 23 август 1861 година е направена първата копка от строежа на новата църква, на която присъства самият император Александър II и императрица Мария Александровна.
Автор на архитектурния проект за изграждането на храма в Херсонес Таврически е на академик Давид Грим. Неговият замисъл е да построи внушителен храм в византийски стил. Строителството на катедралата "Свети Владимир" продължава 15 години и е завършено окончателно през 1876 година с активното участие на инженера-архитект Максимилиан Арнолд. За времето си това е бил сред най-големите православни храмове в Руската империя. Висок е 36 м, заема обща площ от 1726 кв.м, има кубе с диаметър 10,5 м и побира до хиляда богомолци.
Работите по интериорната украса на катедралата започват по-късно след края на тържествата по повод 900 годишнина от покръстването на Киевската Рус. Изографисването на градниозния храм е трудна задача и за голямата годишнина на 13 юни 1888 година е осветен само Долния храм, посветен на Рождество Богородично, в който е поставен дърворезбован иконостас. През същата година започват работите по устройството и на Горния храм. Зографията и иконите на главния иконостас а и цялата интериорна украса на катедралата са дело на най-талантливите руски художници. Мраморната украса е дело на италиански майстори. Тържественното освещаване на главния престол е осъществено на 17 октомври 1891 година от таврическия и симферополски архиепископ. Окончателното завършване на храма е през 1894 година.
Още през 1859 година от Зимния дворец в Санкт Петербург е донесено в херсонската катедрала мраморно ковчеже с частица от мощите на светия княз Владимир. Тази светиня е съхранявана в Долния храм, наред с историческите руини на древната базилика. В олтара на Горния храм се пазел списък с чудотворните корсунски икони на Света Богородица, пренесени от княз Владимир в Херсонес Таврически. Катедралният храм е пазил мощите на общо 115 светии. По време на Втората световна война православният храм е разрушен напълно.
Веднага след промените от началото на 90-те години на 20 век започват работи по възстановяването на разрушената катедрала, но активно строителство започва едва през 2000 година. Проектът за възстановяването на храма е разработен от киевсия институт "Укрпроектреставрация" под ръководството на архитект Евгений Осадчег, а ескизите на религиозната живопис и вътрешната украса са изпълнени от художниците от Санктпетербургската художествена акадамия през 2001 година. До 2004 година катедралният храм е възстановен напълно и в предишния си блясък и величие. Преосвещаването на възстановената църква "Свети Владимир" е на 3 април 2004 година, малко преди Великден.