Тауър (на английски: Tower или Tower of London, букв. Кулата на Лондон) или Кралският дворец и крепост на Нейно величество (на английски: Her Majesty's Royal Palace and Fortress) е историческа крепост в централен Лондон, на северния бряг на река Темза.
Разположена е в лондонския район Тауър Хамлетс и е отделена от
източния край на Лондонското сити от открито пространство, известно
като Тауър Хил. Там е бил римският град Лондиниум, основан в
43 г. н.е., останки от фортификацията му са запазени при
замъка. Крепостта е най-старата сграда, използвана от британското
правителство.
Тауър често се идентифицира с Бялата кула, първоначалната груба
квадратна крепост, построена от Уилям Завоевателя през 1078 г.
Бялата кула е висока 27 м и е построена както за защита на
норманите от местното население, така и за отбрана на Лондон от
външни нашественици. Стените в основата са 4.5 м широки, а в
горните части 3.3 м. През 90-те години на 12 век крал Ричард
Лъвското сърце построява оградна стена около крепостта и е изкопан
ров, напълнен с вода от Темза.
През 40-те години на 13 век Хенри III избелва външните стени на
крепостта, което дава името ѝ. Целият Тауър е комплекс от няколко
сгради, разположени в два концентрични кръга от отбранителни стени
и ров.
Първостепенната функция на Тауър е като крепост, кралски дворец
и затвор (особено за затворници от висш ранг, включително от
кралското семейство като принцовете в Тауър и бъдещата кралица
Елизабет I. Тауър също е служел като място за екзекуции и мъчения,
оръжейна, хазна, зоологическа градина, Кралският монетен двор, офис
за обществени архиви, обсерватория, а след 1303 г. е домът на
Коронните скъпоценности на Обединеното кралство.
Затворници
Първият затворник е Ранулф Фламбард през 1100 г., който като
епископ на Дърам е осъден за изнудване. Той бил отговорен за
множество подобрения в проекта на Тауър след като първият архитект
Гундулф се връща в Рочестър. Той избягва от Бялата кула като се
спуска по въже, вмъкнато в неговата килия в буре с вино.
Сред другите затворници са:
- Груфид ап Лиуелин (ок. 1200 – 1 март, 1244) уелски принц,
най-възрастният, но незаконен син на Лиуелин Велики ("Llywelyn
Fawr"). Той пада и загива докато се опитва да избяга от килия в
Тауър.
- Джон Шотландски – след като е принуден да абдикира короната на
Шотландия от Едуард I той е затворен в Тауър от 1296 до 1299.
- Дейвид II, крал на Шотландия
- Жан II, крал на
Франция
- Шарл Орлеански е един от многото френски благородници, ранени в
битката при Азенкур на 25 октомври, 1415 г. Пленен и отведен в
Англия като заложник, той остава в плен за 25 години на различни
места, включително замъка Уолингфорд. Шарл се помни като талантлив
поет благодарение на повече от 500-те стихотворения, които пише,
повечето докато затворник.
- Хенри VI е затворен в Тауър, където е убит на 21 май 1471 г.
Всяка година в деня на годишнината от смъртта на Хенри ректорите на
Итънския колеж и Кралския колеж в
Кеймбридж, които са основани от него, полагат рози и лилии на
олтара, който е поставен на мястото, където кралят умрял.
- Маргарет Анжуйска, съпруга на Хенри VI.
- Джордж Плантагенет, първи херцог на Кларънс, брат на крал
Едуард IV.
- Крал Едуард V и брат му Ричард Шрусбъри, първи херцог на Йорк,
известни също като принцовете в Тауър, според народната легенда
техният чичо, Ричард, херцог на Глостър ги затваря в Тауър за тяхна
защита, след което, по-късно нарежда да бъдат убити.
- Сър Уилям де ла Пол. Далечен роднина на крал Хенри VII, той е
затворен в Тауър в продължение на 37 г. (1502-1539), обвинен в
заговор срещу Хенри VII, с което става най-дълго държания
затворник.
- Томас Мор е затворен на 17 април 1535 г. Екзекутиран е на 6 юли
1535 г. и тялото му е погребано в Тауър.
- Ан Болейн, кралица на Англия, затворена на 2 май 1536 по
обвинения в прелюбодеяние, държавна измяна и кръвосмешение.
- Хенри Хауърд, граф на Съри
- Едуард Сиймур, брат на кралица Джейн Сиймур, и неговият иконом
сър Джон Тин
- Бъдещата кралица Елизабет I, затворена за два месеца през 1554
г. по обвинение в участие в бунта на Уайът.
- Джон Джерард, английски йезуитски свещеник, работещ под
прикритие по време на царуването на кралица Елизабет I, когато
католиците са преследвани. Той е пленен, измъчван и затворен в
Солната кула преди да извърши дръзко бягство с въже през рова.
- Сър Уолтър Ралей прекарва 13 години (1603-1616), затворен в
Тауър, но може да живее в относително удобство в Кървавата кула със
съпругата и двете си деца. Известно време той дори отглежда тютюн
на моравата Тауър Грийн, току извън апартамента му. Докато е
затворен, пише „Историята на света“'.
- Никълъс Уудкок изтърпява 16 месеца затвор защото управлява
първия испански китоловен кораб до Шпицберген през 1612 г.
- Гай Фокс, известен за участието си в Барутния заговор, е
докаран в Тауър, за да бъде разпитван от съвет от кралски министри.
След като прави признание е осъден да бъде обесен, изкормен и
разкъсан на четири в Стария дворцов двор в Уестминстър. Той обаче
избягва съдбата си като скача от ешафода, при което си счупва врата
и умира.
- Хенри Лорънс, третият президент на Континенталния конгрес на
Колониална Америка.
- Йохан Ягерхолм, шведски офицер от Финландия, участник в
Ирландското движение за независимост. Прекарва в Тауър две години
(1799-1801), но е освободен заради руски интереси.
- Лорд Джордж Гордън, подстрекател на размириците на Гордън през
1780 г., прекарва шест месеца в Тауър, докато чака делото си по
обвинение в държавна измяна.
- Рудолф Хес, заместник на фюрера в германската
Националсоциалистическа работническа партия, последният затворник
от държавно ниво, държан в Тауър, през май 1941 г.
Екзекутирани
Осъдени на смърт с висок ранг като сър Томас Мор са публично
екзекутирани на Тауър Хил. 7 благородници (от които 5 дами) са
екзекутирани вътре в комплекса, на Тауър Грийн, след което са
погребани в кралския параклис „Сейнт Питър ад Винкула“. Някои от
благородниците, екзекутирани извън Тауър, също са погребани в
параклиса. Имената на тези 7 благородници са:
- Уилям Хейстингс, първи барон Хейстингс (1483)
- Ан Болейн (1536)
- Маргарет Поул, графиня на Солзбъри (1541)
- Катрин Хауърд (1542)
- Джейн Болейн, виконтеса Рочфорд (1542)
- Лейди Джейн Грей (1554)
- Робърт Девъро, втори граф на Есекс (1601)
Джордж Плантагенет, брат на крал Едуард IV, е екзекутиран за
държавна измяна през 1478 г., но не чрез обезглавяване (и не чрез
удавяне в каца вино Малвазия, въпреки творбата на Шекспир).
Вижте
също
Външни препратки