Йерусалимската църква „Възкресение Христово“ (на арабски: كنيسة القيامة, на арменски: Սուրբ Հարություն տաճար, на гръцки: Ναός της Αναστάσεως, на латински: Sanctum Sepulchrum) е построена на мястото, където според преданието е разпнат, погребан, а сетне и възкръснал Исус Христос.
В храма ежегодно се провежда церемонията по слизане на Благодатния огън. Базиликата е катедрален храм на православната Йерусалимска патриаршия.
Още ранните християни се почита мястото на разпятието и погребението на Иисус Христос, което тогава се е намирало извън чертите на Стария град.
Първата църква на Божи гроб, който се намира в този храм, е издигната по инициатива на откривателката на Животворния кръст и майка на св. Константин Велики света Елена. Строена е под надзора на патриарх Макарий Йерусалимски заедно с частично запазената базилика във Витлеем. Освен Божи гроб, в храма се намира и предполагаемото място на Голгота и мястото, на което според преданието е открито Дървото на живота.
Първият и величествен за времето си храм на Възкресението на мястото е осветен в присъствието на император Константин Велики и представители на православното духовенство на 13 септември 335 г. (стар стил). В чест на това събитие Православната църква на този ден отбелязва празнично обновлението на Храма.
Българите са от първите народи със свое храмово пространство непосредствено до Божи гроб още по времето на Първото българско царство и единствени между славянските народи.
В своите спомени за поклонническото си пътуване до Йерусалим през 1858 г. възрожденският българин Димитър Паничков предава разказа на български свещеник, според който още по времето на цар Симеон Велики в Светия град съществувал голям български манастир „Св. Симеон“. Той бил обитаван от български монаси чак до началото на 19 век. Освен това, „някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков също били български“.
Немският монах Йоан Вюрцбургски посетил Йерусалим между 1160 и 1170 г., когато градът е владян от кръстоносците, пише че в голямата църква, издигната над Божи гроб „различни народности и езици“ имали свои „параклиси и вътрешни църкви“. В списъка на народите, имащи параклиси при Божи гроб, Йоан Вюрцбургски поставя българите на второ място, веднага след гърците.
В своето „Описание на Светите места“ руският търговец и дипломат Василий Позняков пише: „...И пред малката църква на гроба стои български престол (т. е. олтар) и над него ден и нощ гори кандило.“
През 1583 г. Трифон Коробейников, пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх, разказва, че до самия Божи гроб имало голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила. В българската черква се намирали изсечените в скалата гробове на св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим - едни от първите последователи на Иисус Христос, които свалят Христовото тяло от кръста, помазват го и го погребват. Свети Йосиф Ариматейски, който поискал разрешение от Пилат Понтийски да погребе Иисус Христос, поради липса на време го погребал в собствената си предварително изсечена гробница.
През следващите векове българското духовенство в Светия град изглежда не е могло да поддържа финансово своето храмово пространство край Гроба Господен и то преминало в ръцете на друга църковна общност. Понастоящем българската църква в Йерусалим сега принадлежи на якобитската (сюрианитска, сирска, арамейска) монофизитска униатска църква.
Видно от плана на църквата „Възкресение Христово” в Йерусалим, голямата българска църква е била точно зад Гроба Господен и е обхващала средата на западното храмово пространство на Ротондата (Jacobite Chapel), заедно с гробовете на св. Йосиф Ариматейски (Joseph of Arimathea Tomb) и св. Никодим, изсечени в скалата.
През 1930 г. български монахини, които живеят в гръцкия манастир „Св. Архангел Михаил“ в Йерусалим, изпращат до правителството и Св. Синод в София специално писмо. В него те поставят въпрос да бъде построен български метох в светия за християните град и да бъде изпратен български свещеник там. Една от монахините - Костадинка Стаменова - декларира и намерението си, че при започване на строежа ще дари лично 100 английски лири. През 1932 г. - две години по-късно, Синодът в София вече е създал фонд за построяването на „Български църковно-народен дом при Божи гроб в Йерусалим“ съгласно тогавашните изисквания на властите в Палестина, в йерусалимския клон на английската „Барклейс банк“.
През 1950 г. обаче по нареждане на комунистическите власти в България БНБ изтегля средствата на фонда от сметката в „Барклейс банк“ и я закрива, въпреки предупрежденията на Светия синод, че ако фондът престане да съществува България ще изгуби неоспоримото си право да построи свой метох в Йерусалим.
След 1989 г. въпросът за български параклис в Йерусалим е повдигнат отново, но официална позиция на българската държава и на църквата няма. Сега българите са единственият православен народ без свое духовно място в Йерусалим.