Забраненият град (китайски: 紫禁城 пинин: Zǐjinchéng), е китайски императорски дворец от средата на династията Мин до края на династия Цин. Той се намира в центъра на Пекин, Китай, a по настояще е със статут на Дворец музей. За почти пет века Забранения град е дом на императора и неговото семейство, както и церемониален и политически център на китайското правителство.
Строежът на Забранения град започва по нареждане на Юн Ло, третия император от династията Мин, управлявал от 1403 до 1423г. На същото място в миналото се е намирал дворецът на монголския владетел Кубилай хан, за чието великолепие се разказва в "Пътешествията на Марко Поло".
От 1406 до 1420г. 100 хил. майстори и милиони работници изграждат 800 двореца, 75 административни сгради, множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове. Строен в продължение на 14 години той е истински град в града, отделен от външният свят с 11 м. висока, 8,62 м. широка и 3400 м. дълга правоъгълна червена стена, заобиколена широк 52 м. и дълбок 6 м. крепостен ров с вода, наричана "Златна вода". Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според китайците числото 10 000 символично представлява "безкрайност", а и само боговете можели да притежават дворец с 10 000 стаи. Дворцовият комплекс обхваща 720 хил. м2, от които от 150 хил м2 изградена площ и е пример за традиционна китайска дворцова архитектура.
След завършването на комплекса, император Юн Ло премества столицата от Нанкин в Пекин. В периода от 1420 до 1911 г. Забранения град е административен център на държавата, дом на 24 императора от династиите Мин и Цин, техните семейства и обслужващ персонал. През 1644г. избухват бунтове, последният император на династия Мин се самоубива, а начело на Кралство Китай за 267 г. напред застава династията Цин.
Властта на императорите приключва със Синхайската революция от 1911 г. На 1 януари 1912г. е провъзгласена Република Китай с първи президент Сун Ятсен. 6-годишният по това време император Пу И е принуден да абдикира. ]] Новият политическия режим позволява на императора да задържа титлата си и да остане да живее (но вече като затворник), във вътрешния двор на Забранения град. Външният двор става резиденция на националистите от Гоминдана и е обществено достъпен.
След години на политическа нестабилност, през 1924 г. военният диктатор Фън Юсан организира преврат и поема контрола над Пекин. Фън Юсан денонсира споразумението с императорския дом и експулсира Пу И от Забранения град, лишавайки го от всичките му титли и обявявайки го за обикновен гражданин на републиката. Достъпът до целия комплекс се отваря за обществеността, а Забраненият град получава статут на Дворец музей. Пи У умира през 1945 г. като градинар в пекинските ботанически градини.
Заплахата от японска инвазия през 1933 г. принуждава китайското правителство да осигури безопасно хранилище за музейните експонати извън страната. В края на Втората световна война част от колекцията е върната в Забранения град, но друга остава в Тайван. От 1965 г. тя е изложена в Националния дворец музей в Тайпе.
От тераса с изглед към Портата на небесното спокойствие в Забранения град, на 1 октомври 1949 г. председателят Мао Дзъдун провъзгласява Народна република Китай. Днес на портата е поставен портрет с лика на "Великия кормчия".
Забраненият град е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1987 г. Той е най-голямата древна дървена конструкция в света.
Задачата поставена пред главните архитекти на строежа - Цай Син и евнухът Жуан Ан, и главните инженери - Куай Сян и Лу Сян е да създадат (в съответствие с принципите на фън шуй) архитектурен шедьовър, символ на хармонията във Вселената, достоен дом за Синът на Небето (Тзян-цзъ). Композицията е ориентирана по оста север-юг и стриктно спазва принципа на симетрия, като зданията от централната ос са високи и величествени, а тези, които са встрани, са сравнително ниски и скромни. Първите гледат на юг - "свещената" за китайците посока на благословеното слънце. Сградите в двореца са изрисувани с изящна комбинация от цветове, а почти всички покриви са покрити със специална жълто-кафява глазура, напомняща злато.
Дизайнът на Забранения град, от неговото цялостно оформление на най-малката подробност, символизира величието на имперска сила. Дворецът е разделен на мъжка и женска част - Ин-ян. Ян е мъжката част с парадните зали, разположени по оста север-юг. Черната точка на Ин в мъжката половина е павилионът на императрицата, където тя се е намирала по време на големи празници и церемонии. В женската част са жилищните помещения на императора и неговото семейство, а бялата точка Ян е спалнята на самия император.
В четирите ъгъла на стената на Забранения град се намират четири кули ("Д")със сложно изградени покриви. Някога, за обикновените хора тези кули са били най-видимите части от комплекса.
Покривите са декорирани с линия от митични фигури, предвождани от страж качен върху птица. Те трябвало да плащат злите духове, които според вярванията на китайците, влизали в сградите именно от там. Броят на статуетките се определя от важността на зданието. Единствено Залата на висшата хармония има 10, което я прави уникална за Забранения град.
Главният вход на Забранения град е Южната (Медианова) порта ("А") (китайски: 午門; пинин: Wǔmén; : Умън). Тя обгръща в полукръг площада на Събранията. На север се намира Портата на бойния дух ("Б") (китайски: 神武门; пинин: Shénwǔmén; : Шънумън, буквален превод: Божествена военна сила), която разделя града от парка Дзиншан. Останалите две се наричат съответно Западна порта на славата ("В") и Източна порта на славата ("Г"). Разстоянието между първите две е 960 м., а между вторите - 750 м.
Забраненият град формално се дели на външен и вътрешен двор. Външният двор (китайски: 外朝; пинин: Wàizhāo; : Уайчао) e разположен в южната част на комплекса и включва административните сгради, а вътрешният (китайски: 内廷; пинин: Nèitíng; : Нейтин) се намира в северната част и включва жилищните помещения.
Южната порта ("А") има пет свода - три централни и по един страничен, водещи до голям площад. През централната арка с малки изключения имал право да минава само императорът. Барабани и камбани зазвучавали при всяко преминаване на Сина на небето. През площада се вие Златната река, като тук изкуственият воден канал има формата на лък, а над него се преминава през един от петте мраморни моста.
Следва Портата на висшата хармония ("Е") (китайски: 太和門; пинин: Tàihémén; : Тайхъмън). Нейният вход е "охраняван" от редица бронзови лъвове и дракони и води до най-големият площад в Забранения град - Шъ Дзъ, с капацитет да побере 100 000 души.
Издигната на триетажна мраморна тераса, централно място на площада заема Залата на висшата хармония ("Ж") (китайски: 太和殿; пинин: Tàihédiàn; : Тайхъдиен). Тя е най-голямата зала в комплекса и смятана от китайците за център на света. Използвана е при коронации, сватби, честване рождения ден на императора и посрещане на Нова година. В нея се намира Трона на дракона, от който императорът управлявал Китай.
В посока север, по "Пътят на дракона" се достига до Залата на пълната хармония ("З") (китайски: 中和殿; пинин: Zhōnghédiàn; : Джунхъдиен). В нея императорът си почивал или се подготвял преди и по време на церемонии. Зад нея се намира Залата на съхранената хармония ("И") (китайски: 保和殿; пинин: Bǎohédiàn; : Баохъдиен), в която освен аудиенции с чуждестранни пратеници, се организирали празненства и са провеждали държавни изпити за висши чиновници.
В югозападната част на вътрешния двор се намира Залата на военната слава ("К") (китайски: 武英殿; пинин: Wǔ Yīngdiàn; : У индиен), а на югоизток - Залата на литературната слава "Л" (Уънхуадиен). На североизток са Южните три места ("Н") китайски: 南三所; пинин: Nánsānsuǒ; : Нансансуо) - резиденцията на престолонаследника. В целия град само тук покривите на сградите са с зелен цвят, защото зеленото за китайците е символ на разстежа.
Вътрешният двор включва група от три зали, множество по-малки сгради, жилищата на хилядите слуги, евнуси и наложници, храмове, библиотеки, театри, павилиони, градини, алпинеуми и басейни. Императорът живеел и работел изключително във вътрешния двор, външният се използвал само за церемониални цели.
На север от Портата на небесната чистота се намира Дворецът на небесната чистота ("О") (китайски: 乾清宫; пинин: Qiánqīng gōng; : Циенцингун). Там се помещавали покоите на императора. Най-голямата от залите във вътрешния двор се издига върху мраморна тераса, разделена е на девет стаи с по две нива, с общо двадесет и седем легла. От съображения за сигурност всяка нощ императорът избирал на случаен принцип едно от тези легла.
Най-северната от трите основни зали - Дворецът на земното спокойствие ("Р") (китайски: 坤宁宫; пинин: Kūn níng gōng; : Кун нин гун) е била резиденцията на императрицата. Между тях е разположена Залата на единството ("П") (китайски: 交泰殿; пинин: Jiāotàidiàn; : Дзяотайдиен), символизираща единението на императорската двойка. Използвана е при провеждане на церемонии и празненства.
Залата на императорския ред ("С") заема централно място в Императорската градина (китайски: 御花园; пинин: Yù huāyuán; : Ю хуаюен). Градината е с правоъгълна форма и обхваща около 12 хил. м2. На всеки от четирите ѝ ъгъла има павилиони, символизиращи четирите сезона.
На запад се намира Залата за поклонение пред Буда ("М") (китайски: 养心殿; пинин: Yǎngxīndiàn; : Янсиндиен). Религията е важна част от живота на императорския двор. Наред с будизма, значение има и даоизма (един храм в императорската градина и друг в централната част на вътрешния двор). Друга форма на преобладаваща религия по време на династията Цин е тибетския будизъм или ламаизъм. Северно от нея е разположена Залата на умственото развитие ("Т") китайски: 養心殿; пинин: Yǎngxīndiàn; : Янсиндиен), в която е работил императора, а около нея са сградите на Великия съвет и други държавни органи.
Залата на императорското превъзходство ("У") (китайски: 宁寿宫; пинин: Níng Shòugōng; : Нин шоугун) е южен комплекс, умалено копие на Забранения град и първоначално носи името "Дворец на тихото дълголетие" (след реконструкция през 1772 г. е преименуван). На юг от Портата на императорското превъзходство се вижда Стената на деветте дракона, а на запад - Залата на веселото дълголетие и езерото Кунмин.
Забраненият градът е заобиколен от три страни с императорски градини. На север е парка Дзиншан (китайски: 景山公园; пинин: Jǐngshāngōngyuán). Този висок 45,7 м. хълм е изкуствено създаден от изхвърлената почва при строежа на крепостния ров и близките дворци.
На югозапад се намира парка Джуннанхай (китайски: 中南海; пинин: Zhōngnánhǎi). Комплекса включва градина, две езера ("Централен море" и "Южно море") и сгради, които по настояще са главен щаб на Комунистическата партия и Държавния съвет на Народна Република Китай.
На северозапад е парка Бейхай (китайски: 北海公园; пинин: Běihǎi Gōngyuán). Намиращото се в центъра му езеро "Северно море", заедно с другите две езера са част от проект за напояване. В парка се намира още един от символите на императорската власт - Стената на деветте дракона (Jiulongbi) (китайски:九龍壁 . Построена през 1756 г., тя представлява облицована с керамични плочки кирпичена стена, 21 м. дълга, 2 м. широка и 15 м. висока. Композицията включва общо 635 изображения на дракони.
Южно от Забранения град са храмовете - Имперско светилище на семейството (китайски: 太庙; пинин: Tàimiào; : Таймяо) и Имперско светилище на държавата (китайски: 太社稷; пинин: Tàishèjì; : Тайшъдзи)
На юг, покрай главната ос север-юг се намират две почти идентични последователни порти - Портата на Небесното спокойствие (китайски: 天安门; пинин: Tiānānmén; : Тиенанмън), която отделя комплекса от площад Тиенанмън и Правата порта (китайски: 端门; пинин: Duānmén; : Дуанмън). Виж целият комплекс тук.